-
Субтитрите достигат до вас благодарение на екипа на Kuzey Guney Team @ Viki
-
КУЗЕЙ ГЮНЕЙ
-
80 ЕПИЗОД
-
Последен епизод.
-
Добро утро малка моя ягодке.
-
Добро утро малка моя прасковке.
-
Добро утро моя малка ябълко.
-
Добро утро моя малка диничке.
-
добро утро моя малка крушке.
-
добро утро моя малка къпинке.
-
добро утро еее...
-
Еее...
-
Какво е това? По дяволите! Пъпка!
-
Какво има?
-
Дай да видя...
-
Не, не , не, от възглавницата е..слава богу !
-
Оф, мамоо!
-
Добро утро брюнетке моя.
-
Тя ще бъде булка и ще отиде в друга къща...
-
Мамо, ще ми спре сърцето от вълнението..
-
Ще си затворя очите и като ги отворя ще бъда точно пред масата да подпиша документите.
-
Искам всичко това да мине по-бързо или ще умра може би.
-
Ей, погледни ме, Джемре!
-
Моля те, ела на себе си, де!
-
Опитай да изживееш този ден като се наслаждаваш на всеки един момент, дъще.
-
Или после да не дойдеш да ми кажеш : " Мамо, нищо не помня, всичко забравих заради вълнението, мамо "
-
Добре тогава, нека всичко премине в по-бавно темпо...
-
Става ли ?
-
Мамо, 9 часа е станало, мамо!
-
Леле Джемрее..имаме много време, детето ми.
-
Стой да видя...
-
От безпокойство не си могла да спиш, нали?
-
Но не се тревожи, всичко е под контрол.
-
Без паника.
-
Направих хубава маска за под очите, Джемре
-
Ще ти вземе акъла! Не мога да ти обясня колко е хубава, но ще я сложим след закуската.
-
Ти..ще се оставиш в ръцете на майка си,
-
и няма да мислиш за останалото, Джемре.
-
Цялата съм твоя, Корона на булката.
-
Но с десния крак, Джемре . С денсния крак, дъще.
-
Аа, Кузей...
-
Виж, съобщение ми е пратил.
-
Е, Джемре!
-
Остави този телефон, моля те, имаме много работа!
-
Хайде.
-
Добро утро. Ще се омъжиш ли днес за мен?
-
1 ново съобщение от Джемре.
-
Да.
-
Добре тогава, да й се извиня на малката пикла Шазие.
-
Я чакай, отказах се, не искам да заставам между вас двамата
-
Джемре, хайдее!
-
Идвам...
-
Къде беше тия дни?
-
Тук и там...
-
Все някъде съм...
-
Татко ми каза: " Не се навъртай около Кузей..
-
остави го на спокойствие да се ожени." И аз изчезнах.
-
Звъняхме ти с дни.
-
Какво е станало?
-
Комисаря не ме намери ли?
-
Майка и татко наистина се тревожеха за тебе.
-
Лъжеш.
-
Всички са заети с твоята сватба, така че нямат време да мислят за мен, знам го.
-
Гюней!
-
А стига бе...
-
Големият ден дойде, а!
-
Ще се жениш днес...
-
Човече, майка иска да говори с тебе, много спешно трябва да говорим с теб.
-
Защо е спешно?
-
Ще е по- добре да говорим лице в лице.
-
Чакаш да си заложа главата, нали?
-
Чакаш да направя крачка и да ти падна в капана, нали?
-
Човече, какви ги говориш ти?
-
Какво говориш, побърканяк ?
-
Какво ти става с главата, пиян ли си пак? Какъв си, а?
-
Добре, да говорим днес, свободен съм.
-
Ааа, пардон...
-
..ама ти не си, нали?
-
И сватбата ти е днес.
-
Гюней, синко, слушай ме, слушай..
-
Бану е бременна.
-
Шшш синко, баща ще ставаш...баща.
-
Чу ли ме ?
-
Лъжеш ме! С цел да ме вкараш в капана, лъжеш!
-
Абе синко..ти луд ли си, какво, човече?! Какви ги говориш? Прислужницата е казала на майка.
-
Бану е бременна. Върви и говори с нея, Гюней.
-
Синко, виж, събери си ума, човече.
-
Това ти е идеалната възможност в живота да оправиш всичко и да се представиш като прекрасен мъж, синко.
-
Човече, ей, ало?! Ще бъдеш баща. Чуваш ли ме какво ти казвам?
-
Те вероятно ще го скрият от теб.
-
Но ти ще си замълчиш ли, човече?
-
А? Това дете без баща ли ще порасне?
-
Ще позволиш ли това дете да расте без баща си, а?
-
Синко, преди брояча да започне да отброява, днес е момента!
-
Това момиче Бану, очевидно е че не е казала, но...
-
Тоест, виж! Повярвай ми, говоря ти направо...
-
това момиче те обича.
-
Върви и говори с нея! Поеми отговорност, кажи, че съжаляваш. Направи го за детето си.
-
Виж, всички лоши неща ще свършат, може би ще започнеш от нула, синко.
-
Не е възможно.
-
Баща ще ставаш, лудако. Покрай това бебе ще можеш да поправиш нещата. Чу ли ме?
-
Не е възможно.
-
Синко, Бану има нужда от теб. Чуваш ли ме?
-
Тя има нужда да знае, че си до нея.
-
Има нужда от подкрепата ти, разбираш ли ме?
-
Човече, виж какво, отиди поговори с нея и я убеди, че от сега нататък ще бъдеш чудесен човек.
-
Благодарение на тебе няма "отсега нататък" повече.
-
Ей! Виж...Слушай...
-
Човече...
-
Дениз?
-
Ти..къде беше?
-
Ето, дойдох.
-
Къде...
-
Влизай вътре, търсих те навсякъде. Къде ли не проверявах.
-
Ако можех и в чужбина да отида и там щях да те търся.
-
Имах благотворителни работи, които са в грижа на бездомни деца, бях и тук и там, нагоре- надолу.
-
Но ще бъда за един месец в Турция.
-
Влизай.
-
Ще откача, бе.
-
Честно ти казвам, ще се побъркам.
-
Асистентът ми ме намери. От Алкут научих, че си искал да говориш с мен.
-
Как тоест? От Алкут Олгунер ли?
-
Той е идвал тук ли или Комисаря Шереф го е открил?
-
Комисар Шереф ми изпрати съобщение чрез него.
-
Ох, мили Боже!
-
Защо аз научавам последен за това? Защо на мен никой не ми казва нищо?
-
Аз дойдох при теб преди да отида при него.
-
Има толкова много неща, за които не знаеш, Кузей.
-
Защо ми изпрати кодирано писмо, а?
-
Можеше да сложиш снимки на тоя идиот Баръш
-
в плика и да ми ги изпратиш. Защо трябваше да го правиш с тия кодове?
-
Изобщо няма да си щастлив да чуеш това от мен, Кузей.
-
И защо е това?
-
Защото от момента в който разбереш истината, нищо няма да е както преди между теб и Гюней.
-
Виж! Не си играй с мен! Кажи ми направо какво става.
-
Кажи ми какво става?
-
Остави на мен да реша за останалото. Ти не се бъркай в него.
-
Всъщност аз не исках този сейф да се отваря.
-
Защо не си искала?
-
Много хубаво стана.
-
Поне Гюней разкри истинското лице на този...
-
Проблемът му е бил да спасява собствената си кожа.
-
Я ти..кажи ми го това без да си играеш на думи.
-
Какво се опитваш да ми кажеш? Стига толкова.
-
Ферат.. Гюней го уби, Кузей.
-
Мирза Челтик не е убил Ферат. Аз измислих тази история.
-
Гюней уби Ферат.
-
Не слагай много.Така е хубаво. – Хубаво е.
-
Како Демет! Моите как са?
-
Много хубаво изглеждат.
-
Тогава ще изглеждат даже още по-хубаво.
-
Май трябва да направим двойна сватба, а?
-
Искаш да нареждаш ,нали? Браво!
-
Не, единствена. Не го казвам заради това.
-
Сега ще спечелим време просто.
-
Защото Джемре и Кузей няма да са тук през август, затова.
-
Ще дойдат, не се тревожи. Джемре и Кузей са с единия крак тук.
-
Ако те не дойдат, вие ще отидете там за медения си месец.
-
Какво става, човече? Ти подслушваш ли ни?
-
Не бе, Комисар, случайно чух разни звуци.
-
Извинете г-це, може ли да погледнете.
-
Ало, Зия? Кажи ми, каква е ситуацията?
-
Днес искам да си по-внимателен. Ще го наблюдаваш без да отделяш поглед.
-
Ще ми съобщаваш дори ако муха прелети.
-
Тези листа изглеждат доста големи.
-
Тоест, вместо тях...
-
Да сложим тези жълтите, а?
-
Изглежда по- опростено, по-красиво по този начин.
-
Точно, виж, Гюней...
-
Гюней Текиноолу ако мръдне навън от хотела, ще го последвате, ясно ли е?
-
Хайде! Ще следите всяко негово движение и ще ме уведомявате, става ли?
-
Хайде, лека работа! Хайде, чао!
-
-
Разбрах за Гюней докато следях Бурак Чаталджалъ.
-
Тази камера го е хванала случайно, докато
-
е слагал пистолета от убийството в колата на Бурак.
-
Входящо повикване КОМИСАР ШЕРЕФ...
-
Комисар Шереф ти звъни.
-
Кузей?
-
Tова не е закуска, това е буквално празник.
-
Днес е така.
-
Защо? Дали защото това е последната закуска в мамината къща?
-
Джемре, спри да казваш, че е за последно, ще те набия.
-
Това е последната ти закуска като мома.
-
Няма да плача, няма да плача.
-
Не го прави, ще се скарам с теб, Джемре!
-
Да не си забравила да си вземеш успокоителните?
-
Взех две хапчета, но пак, когато нещо е такова прочуствено...
-
Както и да е, както и да е. Хайде, да видим яденето!
-
Да съберем енергия! Довечера толкова ще препускаш, Джемре.
-
Мамо, какво правиш?
-
Добро утро!
-
- Ах, Г-н Хюсеин! - Добро утро.
-
Прави това, което обеща, виждаш ли?
-
Помолих го да направи снимки на всеки миг от този ден. Знаеш , че щяха да го правят...
-
Той каза : "Ще видим". Но виж той дойде.
-
Добро утро.
-
Исках да ви направя снимки в естествена обстановка.
-
Елате, Г-н Хюсеин, за Бога. Направете снимка и от тук..
-
Ах .. Г-н Хюсеин! Вие сте единствен по рода си. Наистина.
-
Всъщност, аз наистина не мога да намеря подходящата дума за вас.
-
Благодаря ви много, много.
-
Това е огромно удоволствие за мен, скъпа Джемре. И аз ще бъда с теб през целият ден. Има ли нещо по-хубаво от това?
-
Зейнеп, не може да дойде. Болна е и лежи в леглото.
-
Взе много хапчета. Ще видим...
-
Надявам се, че ще бъде по-добре до довечера.
-
Изпратихте някой в къщата на Кузей , нали?
-
Да, да , пратих.
-
Той започна преди мен. Сега е с г-жа Хандан и г-н Сами.
-
Великолепно.
-
Какво да правим, г-н Хюсеин?Трябва ли да правим всичко
-
както обикновено го правим?- Точно така.
-
Ще имаме фотороман, Джемре.
-
Хайде, момиче. Нека си закусваме.
-
Защо Кузей не ми отговаря, мамо?
-
Сигурно тича по задачи. Нека ядем.
-
Той знаеше, че аз имам не само снимки на Баръш,
-
Когато отивах за чужбина последният път, той се появи пред мен на летището.
-
Искаше снимките от мен под претекст, че иска да те защити.
-
Има голяма възможност да ме е видял, че слагам нещо в един от сейфовете.
-
Той, разбира се, е предположил, че има достатъчно доказателства в този сейф, които да го погубят.
-
Ти защити брат си.
-
Синко.
-
Много ти благодаря.
-
Мислеше, че аз съм стрелял по него ли, татко?
-
– Ти ли си, човече? – Добре, стига.
-
Наистина ли смяташ, че аз съм го направил?
-
Кузей.
-
Аз знам кой е убиеца на Ферат.
-
Брат ти не е толкова невинен човек, колкото си мислиш.
-
Не ти го казах,
-
защото животът ти би бил още по-труден, ако го знаеш.
-
Това доказателство беше в ръцете ми като твоя гаранция.
-
Ферат беше причина за смъртта на сина на Мирза.
-
Човекът умираше.
-
Той с радост прие да бъде неговия убиец.
-
И случаят се приключи.
-
Но Комисар Шереф не спря да следи случая.
-
Искаше да хване Гюней.
-
И комисар Шереф ли е знаел за това?
-
Той просто подозираше.
-
Не повярва на историята за Мирза Челтик.
-
Имаше нужда от мен за да го докаже. Затова и ме търсеше.
-
Аз съм най-важният му свидетел.
-
Ще ме използва за да накара Гюней да си признае.
-
Ферат не представлява абсолютно нищо за мен, Кузей.
-
Дори не ме е грижа кой го е убил.
-
Затова дойдох първо тук, преди да отида при комисаря.
-
Въпреки всичко Гюней е твой брат.
-
Искам ти да си този, който ще вземе последното решение за него.
-
– Влизай, влизай! – Кузей?
-
Хайде, синко. Баща ти чака долу.
-
Ще правите младоженческо бръснене.
-
А, ти вече си се обръснал?
-
Днес ли е сватбата на Кузей?
-
Кузей!
-
Да, днес.
-
– Оо, добро утро, младоженецо. – Знаел си, нали? – Какво, човече ?
-
Докато благодареше на Гюней в болницата си знаел, че той е убил Ферат, нали?
-
Гюней ли е бил ?
-
Кузей, братле!
-
Сами, какво става?
-
На къде отива?
-
Сами ?!
-
– Бате Сами, какво ще правим сега? – Сами, какво става?
-
Сами?!
-
– Ало? – Къде е нашето момче? Още ли спи?
-
А, Шереф, синко!
-
Аз съм, аз съм. Вече украсихме колата, той какво прави? Душ ли взима? Не ми вдига телефона.
-
Не, не, изскочи от вкъщи.
-
Не можах да разбера и аз какво става.
-
Взех му костюма от химическо чистене.
-
Като си дойдох вкъщи тази дъщерята на Ферат..Дениз
-
беше тук. Какво му е казала, какво не...
-
ето, накара го да изхвърчи от вкъщи.
-
Добре, добре, аз ще се погрижа.
-
Остави това, чакай. Остави го, братле.
-
– Шереф какво става?– Имам работа, имам работа.
-
– Комисаре? – Работа имам, работа.
-
Шереф, какво става?
-
С Кузей ли е свързано?
-
Ти отиди и стой с Джемре, става ли?
-
Но нека не разбира нищо. Юнус, ти също.
-
Какво е станало пак?
-
По- късно Демет, по- късно.
-
Боже, поне днес да не се случва нещо. Поне днес.
-
Ти очакваш да падна в капана, нали?
-
Чакаш да направя погрешна стъпка и да падна в капана?
-
– Заповядайте. – Благодаря.
-
Добре, братко. Господ повече да ти дава.
-
Искаш ли да ти свалим куфарите долу?
-
А, не, не по- късно ще ги взема.
-
Ти си знаеш. Вече ми даде пари за днес.
-
Това си е твоя работа.
-
Какво има пак? Какво? Какво?
-
Къде си?
-
Какво е станало? Защо питаш?
-
Дениз...
-
Показа се.
-
Разказа ми всичко, Гюней.
-
Какво стана, човече? Мълчиш. Какво става?
-
Това с Бану беше капан, нали?
-
Историята за бебето, всичко е твоя лъжа, нали?
-
Вярно е, човече!
-
Вярно е, ти божие изчадие! Бану е бременна.
-
Хванете Гюней Текиноолу веднага и го отведете в централата, разбрано?
-
Да?
-
Аз съм, Дениз.
-
Дойдох, в Истанбул съм. Сега отивам към полицейския участък.
-
Сега ли ми се обаждаш?
-
Днес ли ми се обаждаш на мен, а?
-
След като отиде при Кузей?
-
По дяволите, бе!
-
Къде си, кажи ми? Аз ще дойда при тебе, кажи.
-
Какво ще направиш? Ще ме предадеш със собствените си ръце ли, а?
-
Ще поговорим, Гюней.
-
Гюней,виж! Преди да решиш каквото и да е, говори с мен
-
Гюней...
-
Синко виж, Комисар Шериф е по петите ти. Трябва да говорим с теб, човече.
-
Няма да падна в твоя капан.
-
Гюней, кажи ми къде си.
-
Гюней, ви.. Гюней!
-
ГЮНЕЙ!
-
Извинете, може ли да влезем?
-
Човечее!
-
Кракът ми е зле, можеш да ме закараш до града, нали?
-
Ще те закарам, нямаше нужда и да казваш.
-
– Няма нужда от пари. – Вземи ги.
-
Извинете! Има ли някой?
-
Заключил е и е излязъл.
-
Мога да те оставя в града.
-
Не, ще сляза до пазара, до първата стоянка на таксита.
-
Както искаш.
-
Ай, Демет скъпа, добре дошла.
-
Влизай вътре, влизай. Ай!
-
Дай да ги видя.
-
Много красиво е станало.
-
Прекрасен е. Ела, ела.
-
Джемре, виж булчинския букет.
-
Ай! Много е красив.
-
Ела тук! Добре си дошла.
-
Ааа..колата готова ли е?
-
Приготвяме я. Ще бъде прекрасна. Шереф се занимава с нея.
-
Много добре, много.
-
Ай, г-н Хюсеин, снимайте цветята.
-
– А, да, вярно. – Демет мила, докато й ги подаваш, докато й ги даваш.
-
Вземи ги дъще и ти.
-
Ама естествена усмивка, моля те.
-
Сякаш наистина донасяш букета на булката.
-
В колко ще пристигне колата, Демет?
-
Както се разбрахме.
-
Добре.
-
Боже, пощади ми ума.
-
И това ли трябваше да ни се случи?
-
Какво ще правим, Сами?
-
И тези ли дни трябваше да виждаме?
-
Кузей какво ще направи?
-
Днес ще е най- трудният ден от живота ни, г-жо Хандан.
-
Не, няма са стане, Сами.
-
Стегни се.
-
Днес нищо няма да се случи.
-
Днес ще имаме сватба.
-
Моля те, стегни се.
-
Къде ти е лекарството?
-
В джоба ти ли е?
-
Чакай, ще ти донеса чаша вода. Боже мой, ти ни помогни.
-
Не знам какво да правя. Вися така като глупак.
-
Ех, мили боже...
-
Какво ли пък е станало.
-
Не знам, никой не ми каза нищо. Просто си чакам така.
-
Той с колата на баща си ли тръгна?
-
Нещо станало ли е?
-
Какво да правя сега? Да чакам ли тук?
-
Изчакай малко. Аз после ще ти звънна.
-
– Демет? Дай ми я, мила. – Извинявай.
-
Нещо станало ли е, чичо Хюсеин?
-
Нищо няма, мила.
-
– Нещо лошо ли е станало? – Не, не, мила, наистина нищо.
-
Демет, ще ми подадеш ли телефона?
-
Ало?
-
Къде си ти? Не съм те чувала от сутринта.
-
Хукнал съм, бе, препускам. Защо, какво е станало?
-
Значи не си отишъл при онази Шазие, както ти казах.
-
Наистина е луда.
-
Не, не съм отишъл.
-
Изтръпнах вътрешно като не ми отговори на съобщението от сутринта.
-
Добре тогава, значи препускаш заради мен.
-
И аз се приготвям като кралица за теб. Едната ми ръка е в мед, другата в масло.
-
Хубаво, чудесно.
-
Изглежда има някой с теб, може би. Започна да говориш като закодирано.
-
Както и да е, хайде, ти препускай. Аз ще затварям.
-
Хайде чао.
-
Няма смисъл да ги предупреждавам.
-
Добре, давай.
-
Давай, няма проблеми.
-
Такси!
-
Разбрахме се, нали Бану?
-
– Как е ? – Поговорихме си надълго.
-
Тя прие да взима успокоителни.
-
Днес трябва да свърши това.
-
Състоянието на бебето и без това е лошо.
-
Страхувам се, да не започне да вреди на Бану.
-
Тя изглежда е готова за операция.
-
Аз мога ли да вляза?
-
Разбира се. Аз ще съм долу.
-
Мила.
-
От сега се чувствам празна, мамо.
-
Ти казваш, че можеш да разделяш мечтите от реалността понякога.
-
Представи си, че това е било мечта, Бану.
-
Истинското щастие, истинският живот започват от сега нататък.
-
В Лос Анджелис ще ти отворим детски приют.
-
Ще имаш много деца около теб, много.
-
Но никое от тях няма да бъде мое дете.
-
Ако им дадеш твоята любов, всичките ще са твои деца.
-
Ще видиш. Те ще те направят много щастлива.
-
Теб направихме ли те щастлива, мамо?
-
Баръш?
-
Аз?
-
Можеш ли да си представиш, че всичко това е било мечта?
-
– Можеш ли да ни обичаш както първия път, когато ни взе в ръце? – Да.
-
Като си тръгнем от тук, всички лоши неща ще останат зад гърба ни.
-
И Баръш, също.
-
Но аз винаги ще ви обичам.
-
-
Гледай надолу, дете мое.
-
Ах, Джемре не гледай към нея повече, дете мое.
-
Ще бъде докосната от уроки.
-
Сватбената рокля не може да я допрат уроки.
-
Ах, тя знае много.
-
Джемре, сега погледни на тази страна.
-
Ах, мамо, като наближава сватбата сърцето ми бие по бързо.
-
Дишай дълбоко, Джемре. Хайде, поеми дъх, издишай...
-
и издишай...
-
Ах, това ми завъртя главата .
-
Шереф нищо не каза.
-
Каза ми: "затвори сега телефона", затворих. И сега му звъня, той не отговаря.
-
Нещо лошо се случва.Това е сигурно.
-
Каквото и да е чул от леля Хандан,
-
на мен ми каза да не оставям Джемре сама и изхвърча.
-
И Кузей се втурна, също.
-
Каза нещо на баща си.
-
Той дори не е обърнал внимание на моя фотограф. Просто бързо е тръгнал.
-
Нещо е станало там . Със сигурност.
-
Звъня на леля Хандан, тя не отговаря, звъня на Кузей , той също не отговаря.
-
Страх ме е до смърт, че ще чуя нещо лошо.
-
Сега не им позволявай да забележат нещо. Да не ги объркваме и тях.
-
Джемре, това последното ти решение за Зейнеп ли е? Няма ли да я викнеш на сватбата?
-
Какво е това, не искам това момиче на сватбата ми, Защо така изведнъж отваряш приказка за това?
-
Не, мила, но горкия човек явно е натъжен за това.
-
Ето виж! Шепне, шепне с Демет в градината за това.
-
Той иска всичко да е наред между нея и теб, дъще.
-
Не искам, мамо.
-
Но, дъще, във всичко има по нещо добро.
-
Виж, добре, че се намеси при предната ти булчинска рокля.
-
Виж, погледни! Имаш още по- хубава сега.
-
Както и безплатна.
-
Даа.. направи нещо добро, докато искаше да стори лошо.
-
Джемре, моля те, не го казвай. Поне заради Хюсюк.
-
Ето виж, не виждаш ли - горкия човек цял ден ни снима.
-
Ти ще си тръгнеш, а аз ще трябва да им гледам физиономийте още известно време , Джемре.
-
– Оф, майко, оф! – Ела, ела насам...
-
Хайде кажи "О". Хайде, обади й се, умолявам те детето ми.
-
Тя без друго няма да дойде... но да е като, че си я повикала за пред човека. Моля те.
-
Хайде.
-
Грима се е получил страхотно!
-
– Много си красива! – Нали?
-
Аз и теб ще те гримирам.
-
– Хайде. – Какво става?
-
На Зейнеп ще се обажда за...
-
– Добре, звъннах й - не вдига. Няма какво да направим. – Обадила си й се, това е важното.
-
Но мамо, виж, повече няма да й звънна, не отваряй тая темата пак, става ли?
-
Все още съм й бясна, пък и винаги ще съм.
-
Ех, добре, за бога Джемре, стига толкова.
-
Хайде, обърни тази страна, да ти довърша грима.
-
Здравейте, аз съм Зейнеп Чичек. Какво става, готово ли е?
-
Хубаво.Но както казах, ще бъде точно в този момент.
-
Когато се стъмни, не по- рано.
-
Това е много важно за мен.
-
Но не искам никой да ви види.
-
Аз имам свой човек вътре, той ще го достави.
-
Добре, благодаря. Хубав ден.
-
Джихан, аз отивам на фризьор, сине.
-
Бъди послушен. Не ме карай...
-
А, какво е станало?
-
– Нищо няма. – Ти си пребледнял.
-
Пак ли сърцето ти?
-
Не, г-жо, не е със сърцето. Дадох му лекарството, ще се оправи, трябва малко да си отпочине.
-
Сами?
-
– Внимавай. – Сами! Ела, ще се погрижа за теб.
-
Бързо оздравяване.
-
Да приключваме това сега.
-
Добре, да отидем някъде, ще ви обясня всичко.
-
Ще подпиша пред свидетел.
-
Няма нужда да ми показвате. Дайте да подпиша сега, каквото трябва.
-
Дайте ми го.
-
Това не е достатъчна сума за нещата, които това семейство ми причини, но...
-
все пак ще ги взема.
-
Ще си получа истинската компенсация, когато заловят Баръш.
-
Ако зависеше от мен, като семеен адвокат
-
никога нямаше да ви дам пари след всичко, което се случи.
-
Но новият собственик на холдинга
-
изглежда е мек.
-
Приеха да ви платят това, заради своята съвестност.
-
Да, знам, те са много съвестни.
-
Това е втората част.
-
Нещата, които Гюней разкри са достатъчни за да довършат Баръш.
-
Какво има на този диск?
-
Дори повече доказателства, които ще ни помогнат
-
пред съда и осъдят Баръш.
-
Кажи на Гюней да се обади на адвоката си колкото може по- бързо.
-
Ти защо правиш това на собствената си компания?
-
След всичко което Гюней разкри и след това, което ти направи,
-
стойността на акциите на Синанер холдинг стана нула.
-
И твоята репутация падна надолу.
-
Какъв голям холдинг се срина, какво още?
-
То и на теб ти се отрази, всъщност.
-
Кой ти каза, че имам проблем с парите?
-
Или пък с Холдинг Синанер?
-
Искаш да си отмъстиш на Синанер тоест, така ли?
-
Много глупаво от твоя страна. Глупост!
-
Имам достатъчно щастие, за да направя една малка глупост, не се тревожи.
-
– Гюней си дойде.– Супер.
-
Баръш?
-
Но изобщо няма да благодаря на никой от вас.
-
Добре, добре, Шереф.
-
Не ни оставяй в неведение, Шереф.
-
Добре, чакам.
-
Моля те! Хайде.
-
Какво каза?
-
Не могат да се свържат с него по телефона.
-
Полицията го търси, но не знаят къде може да е.
-
Няма го, не е наоколо.
-
Може би е избягал...
-
Може би е отишъл някъде извън Истанбул.
-
Или знам ли... може пък да е отишъл в чужбина.
-
Но няма пари...
-
- Къде може да отиде? – Вярно е.
-
Разбира се, той няма пари.
-
Искам да го хванат и да си плати за това, което е направил.
-
Да, вярно е, че няма пари.
-
Има пари.
-
Аз дадох моето злато на Гюней.
-
Ще излезем близо до задната врата. Няма да ходя до предната врата.
-
Спри, спри, спри!
-
– Обърни, обърни бързо. – Ама тук е забранено да се завива.
-
– Обърни, обърни..бързо! – Ама не можем... – Бързо!
-
И да искаше е невъзможно бе...
-
И да искаше, не може.
-
Дори да искаше, не може чак толкова да съчетаеш всичко.
-
От къде мога да знам, че сватбата е днес?
-
Ти защо не ми се обади, бе?
-
Защо не ми се обади?
-
Въпреки че знаеш, че те търся...
-
Въпреки, че знаеш Кузей какъв човек е...
-
Защо не ми се обади първо? Защо отиде при него?
-
Провали всичко.
-
Аз от месеци се боря бе, за това.
-
С месеци се боря да поставя този човек на колене.
-
Ето, виж сега! Кузей предупреди брат си и тоя избяга и изчезна, изпари се във въздуха.
-
Той се разхожда наоколо като шемет. И какво ще правим сега?
-
Живота на Кузей и Джемре сега е в опасност.
-
Срамота! ( Край!)
-
Възпрепятстване на правосъдието също е престъпление Знаеш го, нали?
-
И ще си плащаш затова.
-
Влез.
-
Не могат да проследят сигнал от телефона на Гюней Текиноолу.
-
Ето, на!
-
Добре, проследете сигнала от телефона на Кузей Текиноолу.
-
– Той ще намери брат си. Хайде,хайде! – Както кажете.
-
Ти съсипа всичко, ето това направи, Дениз Нортън! (казва турски израз "1 чувал круши направи на бербат")
-
Точно ей такова нещо!
-
Здравей, братле.
-
Отвори тази порта, трябва да се видя с г-ца Бану.
-
Не е възможно.
-
Синко, виж отвори вратата, въпроса е на живот и смърт, отвори вратата и дай да говоря с г-ца Бану.
-
Г-ца Бану не е тук. Излезе преди малко.
-
Не ме лъжи. Къде отиде? В компанията ли?
-
– Казах, че не знам де. – Човече, свали си ръката!
-
Тръгвай си, не ми създавай проблеми.
-
– Здравейте, какво става? – Къде е Гюней, къде е?
-
Г-н Кузей, забранено ви е да влизате тук.
-
Човече,... с твоята забрана!
-
Наистина ви казвам, моля ви.
-
Г-н Гюней не е идвал така или иначе.
-
И вие си вървете. Или ще извикам полиция.
-
Частна кола, отварят ми вратата...
-
отвеждат ме при г-н Бурак.
-
Това наистина ме просълзи.
-
Нека всичко мине.
-
Още не е минало, но ще мине.
-
Изглеждаш добре. Радвам се.
-
Аз съм по- радостна за твоя шпионаж.
-
Аз на никой не казах,нито на полицията, че ти беше в къщата, когато Баръш ме отвлече.
-
Баръш можеше да ме убие.
-
Проследих те.
-
Знаех, че те отведе в къщата си.
-
След като уби Сюмер, втората му голяма грешка беше, че те отвлече.
-
Аз бях единствения му свидетел за копчето за ръкавели.
-
Но той остави едно още по- голямо доказателство.
-
Теб.
-
Искаш да кажеш, че щеше да е по-добре ако бях умряла?
-
– Разбира се, че не. – Добре, той как избяга? Как изчезна от тук?
-
Изобщо нямам идея.
-
Баръш беше човек с разстроено съзнание.
-
Може да се е самоубил.
-
Един ден го намерих на покрива на холдинга.
-
Ако не го бях убедил, щеше да скочи.
-
Може би се е самоубил, когато е разбрал, че не може да избяга. Не знам.
-
Надявам се
-
Както и да е, няма значение вече.
-
Мисли за новият си живот.
-
Хайде вземи.
-
Това е ключът от къщата ти в Швейцария.
-
Ще се обадя на човека, който ще те настани там.
-
Симай, отиди в университет като за начало.
-
Научи нов език.
-
Точно. Ще отида там без връщане назад.
-
Благодаря ти.
-
Благодаря ти.
-
– Да? – А, Джан Катманоолу, аз съм, Кузей.
-
– Видях, кажи? – Виж какво щях да ти кажа..
-
Ти къде си сега? В компанията ли?
-
Навън съм. Какво има?
-
Знаеш ли къде е Бану?
-
В компанията ли е?
-
Ти никога няма да поумнееш, нали?
-
Не си взе изобщо урок от това, което се случи. Защо още търсиш Бану?
-
А, чакай,чакай, слушай ме. Проблема ми е всъщност Гюней. Него търся.
-
Гюней разбра за бебето.
-
Аз му казах, че ще става баща, разбираш ли ме?
-
Сега е отишъл до Бану. Исках аз да го намеря пръв.
-
Разбираш ли какво точно искам да ти кажа?
-
Ти.. за какво бебе говориш?
-
Човече, не се прави, че не знаеш, не се прави.
-
Не се прави. Знаем вече че Бану е бременна.
-
Виж, красиви братко, ще ти кажа така, трябва да намеря Гюней възможно най- скоро.
-
Разбираш ли ме?
-
Човече, ти знаеш къде е Бану.
-
Kaжи, бе човек. Моля те, кажи, човече.
-
Не знам, Кузей.
-
Не зная.
-
Ало? Ало, Ка..Катманоолу?
-
Един път направи нещо добро, бе, човек.
-
Нека господ да прави каквото иска с теб.
-
Остави тези, намерих нещо чудесно. Бану ще се влюби в него.
-
Бану е бременна, Венюс
-
Тя носи детето на Гюней.
-
Ти от къде научи?
-
Защо не ми каза? Как може да скриеш нещо такова от мен?
-
Защото това днес ще свърши.
-
Ще махнат бебето. Затова ти казах да й дадеш пръстена след седмица.
-
На теб кой ти каза?
-
Ще те хванат, бе човек.
-
Човече, ще те хванат.
-
Хайде, мила. Съблечи си дрехите, ще облечеш това.
-
– Искаш ли да ти помогна? – Не.
-
Да, моля?
-
Г-жо Ебру, Гюней е научил за бебето.
-
Какво? Една минута.
-
Ти се приготви, сега идвам.
-
Те няма да те вземат от мен.
-
Няма да им разреша.
-
– Бану? – Няма да ми отнемеш детето. – Бану, Бану, аз съм.
-
Бану, мила, не се тревожи, мила.
-
Никой няма да ни го вземе.
-
Никога няма да го позволя.
-
Аз днес разбрах, че ще имаме бебе.
-
Кузей ми каза.
-
Дойдох тичайки при теб.
-
Бану?
-
Да избягаме?
-
Бану!
-
Дъщеря ми Бану я няма.
-
– Бану, хайде да бягаме. – Побързайте! Бану!
-
Да се махаме веднага от тук.
-
В Америка да отидем, а?
-
Ще отидем далеч от всички и от всичко.
-
И ще си отгледаме детето там.
-
Аз го вярвам. Това бебе ще бъде началото на всичко.
-
Бану, помогни ми да бъда по- добър човек, става ли?
-
Ти искаше да се махнем от тук. Сега ще го направим.
-
Ще започнем всичко от начало, става ли?
-
Извинете.
-
– Отгоре нa сградата има преход. – Добре.
-
Ще те питам нещо. Защо не ми каза в самото начало, а?
-
Аз съм луда.
-
Ти го каза това.
-
Аа не, не си.
-
Ех мили божее, ех мили боже! Гледай каква красота.
-
Ей, браво! (машалла)
-
Наистина много хубаво стана.
-
Браво!
-
Почти свършихме всичко, нали?
-
И вие ли сте готови?
-
Не се тревожи за нас..тоест още малко остава и сме приключили.
-
Г-жа Хандан закъснява..
-
Каза, че идва, ама още я няма.
-
Маменце и при тях е суматоха, сега ще дойде.
-
Аа, дойде, дойде. Казах ти, виждаш ли?
-
Аз ще отворя.
-
Демет, моля ти се, кажи й на влизане да каже "bismillah" ("в името на Аллах"), става ли?
-
Добре, добре, ще й кажа.
-
И без това жената си обърна посоката. ( буквално- "се завъртя на 180 градуса" )
-
Ама хубаво направи, добре направи. Да чукнем на дърво.
-
Много хубаво!
-
Аа, Доан дойде.
-
Какво става, синко?
-
Ти какво правиш тук?
-
Батко, не знам какво да правя. Казах си, поне да ти помогна.
-
Защо? Свършиха ли снимките с Кузей?
-
А, добре, Доан.
-
Изобщо не съм снимал. Взех да снимам няколко, след това скочи и замина.
-
– На къде? – Изобщо не знам. Говореше с някого, когато влязохме в къщата с г-жа Хандан.
-
– С кого е говорил? – Не я познавам.
-
Не е от нашия квартал. След това тя излезе и си тръгна.
-
И чичо Сами просто остана така.
-
Не можах да разбера какво става.
-
Нещо лошо се е случило.
-
– Ах, Джемрее. – Нещо лошо е станало.
-
Джемре, не викай веднага, че е лошо.
-
Ти имаш ли снимки у теб? Дай ми да ги видя.
-
Добре.
-
-
– А, ето я там. – Увеличи малко.
-
Ще увеличиш ли само девета камера?
-
Бану, тук от тази страна на сградата няма преход.. Бану как... Бану, какво правиш? Бану?!
-
Ела.
-
Нали искаш да избягаш? Ела тогава.
-
Ба...
-
Винаги съм ти вярвала до днес.
-
Отидох на пътя към който ме дръпна.
-
Ако си съжалил,
-
тогава ела.
-
Бану, слез от там, моля те.
-
Видях ти пистолета на колана.
-
Ти бягаш от полицията.
-
Но няма да избягаш!
-
Скъпа моя, ще слезнеш ли от там, моля те? Хайде. Бану!
-
Хайде ела.
-
Аз съм твоят билет за изход. Ела.
-
А не дойде ли за това тук?
-
Беше радостен за бебето, заради това, нали?
-
Не, не Бану виж мила, слез, на дълго и широко ще си поговорим за това, моля те скъпа, хайде ела. Хайде!
-
За мен вече няма "после", Гюней.
-
И за тебе няма "по-късно" също, но просто не го знаеш.
-
Мен ме уби с твоята липса на обич.
-
Търгуваше с мен, докато не ме разкъса на парчета.
-
Бану, скъпа, помисли за нашето бебе.
-
Мисли за бебето ни, хайде, моля те...
-
Всичко, което докоснат ръцете ти се превръща в бедствие.
-
Дори собственото ти дете.
-
Детето ми умря, заради лекарствата които взимах.
-
Моят син умря заради това, че ме затвори в болница.
-
Докато се опитваше да скриеш че си убиец, ти уби собствения си син, Гюней.
-
Ти убиец ли си Гюней ?!
-
БАНУУ!
-
Бааану!
-
Бану! Ба... А..а!
-
Обади се за доктор и полиция.
-
Банууу!
-
Какво ще правя сега, Али, а?
-
От едната страна Джемре с булчинска рокля чака мен.
-
От другата страна е Гюней.
-
Върви по ръба.
-
Какво да направя, братко? Къде трябва да отида?
-
Чия ръка трябва да взема? На кого да обърна гръб?
-
Синко, днес аз как да се оженя, човече ?
-
Пак съм под натиск. Пак съм застанал между четири стени.
-
Какво да направя, братко мой, а?
-
Сега има голяма вероятност Кузей да търси Гюней.
-
Аа, Джемре, не плачи, детето ми.
-
Ще си развалиш грима.
-
Не се тревожи, Шереф ще се погрижи.
-
Ти също си знаела, Демет?
-
На Кузей ли звъниш?
-
– Мила. – Кузей, къде си?
-
Ами, на..аз съм..
-
..се разтичал насам натам. Какво има?Случило ли се е нещо?
-
Гюней намери начин да развали и този ден, нали?
-
Моля?
-
Майка ти ми каза всичко.
-
И без това Гюней ми беше казал "аз може да си срежа вените, че вие няма да се ожените".
-
Той ще направи всичко само и само да не се оженим.
-
Не, аз трябва да поговоря с него.
-
Ти пак започна да мислиш "Гюней или Джемре", нали?
-
Кузей, моля те.
-
Не прави глупости, моля те. Виж, ако е направил нещо, остави го да си получи наказанието.
-
Разбира се.
-
Виж, това е нашият живот.
-
Разбираш ли? Не позволявай да ни отнемат този ден, моля те.
-
Няма такова нещо.
-
Не им разрешавай да отнемат нашият живот, моля те, Кузей.
-
Джемре, никой няма да ни отнеме този ден.
-
Чу ли ме ?
-
А, как да го направим? Аз теб..няма да мога да те взема от вас. Става ли? Сега малко съм закъснял...
-
Ще си облека костюма и така идвам.
-
И идвам вече направо там тоест, ами..както стават тия неща по филмите.
-
Така ще дойда и ще те чакам, става ли?
-
Не отивай при Гюней.
-
Аз и без това не знам къде е.
-
Добре, тогава бъди на време пред сватбената маса, става ли?
-
Става. Добре.
-
Няма да ме намразиш след това, нали?
-
Е, как мога да те мразя теб, грозинче?
-
Ти си най- ценната за мен.
-
Ти си ми по- скъпа от моя собствен живот.
-
Много те обичам.
-
И аз тебе.
-
Джемре, довиждане.
-
Да, Гюней?
-
Къде си?
-
Тебе търся, тебе.
-
Всъщност, ти къде си?
-
Добре, да говорим тогава.
-
Аз нямам къде да избягам.
-
Къде си? Ще дойда там.
-
Аз отивам в гората. Към горичката в памет на Али.
-
Сватбата ще е там, нали?
-
Не, не може там. Комисар Шереф ще е там. Нека намерим друго място.
-
Аз вече не бягам от никой.
-
И сватбата не е ли вечерта?
-
Ще говорим, за каквото ще говорим преди да са дошли.
-
– И после всичко ще свърши. – Гюней!
-
Ще се предадеш на полицията ли?
-
Ти ще ми кажеш това.
-
Сватбената кола дойде!
-
Къде е Шереф?
-
Има някаква работа, не можа да дойде. Аз дойдох вместо него.
-
Е, хайде!
-
Хайде..да тръгваме сега.. Без да плачеш, аз не плача също.
-
Днес е най-щастливият ни ден.
-
Хайде, дай ми ключовете и отиди в другата кола, Юнус.
-
Няма ли аз да карам сватбената кола?
-
Ах, Юнус, аз ли да карам такси? Дай ми тези ключове.
-
Аз не си го представях така, ама карай...
-
Джемре!
-
Ще се върнеш тук като съпругата на Кузей.
-
Ще се върнеш като Джемре Текиноолу.
-
Джемре Чайак Текиноолу.
-
Отсега нататък животът ти ще се промени ти ще смениш дома си...
-
всичко ще се промени, но едно нещо...
-
Ти винаги ще бъдеш единственото ми дете, нали?
-
Винаги ще имаш зад теб и до теб твоята майка.
-
Никога не го забравяй, моля ти се?
-
Джемре, мила моя, желая ти да си много щастлива.
-
И двамата да сте щастливи. Вие двамата толкова много го заслужавате.
-
Джемре!
-
Момичето ми, хайде, закъсняваме.
-
Идеята да се направи сватбата тук е добра.
-
Чия идея беше?
-
Твоя или на Джемре?
-
Господа, бихте ли ни оставили насаме?
-
Това е неговата сватба. Младоженеца е, младоженеца.Моят брат.
-
Хайде, братле.
-
Говори ли с Бану?
-
Можеш да усетиш присъствието на брат си Али.
-
Батко ти Гюней не е поканен.
-
Гюней!
-
Ще ти кажа само това.
-
Събери си нещата и веднага се махни от тук.
-
Ще ти помогна.
-
Мистерията е разкрита, а?
-
Вече знаеш, че аз убих Ферат.
-
Мирза Челтик уби Ферат.
-
Когато умря, случаят беше затворен.
-
Всички знаят, че е така. И ти трябва да знаеш.
-
Чуваш ли ме?
-
Послушай ме, Гюней.
-
Да не си посмял да направиш нещо глупаво.
-
Махни се от тук преди да е станало претъпкано.
-
Ще ти помогна да се махнеш от тук.
-
Никой не знае, че си тук. Никой не те е видял.
-
И аз не съм те виждал.
-
Чуваш ли ме, Гюней?
-
Не ти омръзва да правиш добрини за мен, нали?
-
Моят брат с доброто сърце.
-
Защитаваш престъпник, а?
-
Но нека те предупредя, това е много по-сериозно престъпление, от онова, за което влезе в затвора заради мен.
-
Ти направи престъпление, аз платих цената.
-
Обичах едно момиче и още плащам цената за това с години, човече.
-
Много искам да съм щастлив. Още се боря да бъда щастлив и ти казвам това гледайки те в очите.
-
Моля те.
-
Нека днес да приключим с това.
-
Ще ставаш баща, човече. Хей, човече, ще ставаш баща.
-
Животът ти прости.
-
- Махни се от тук.- Не ми казвай какво да направя.
-
Не ми викай, върви си.
-
Ти си лицемер.
-
Искаш да ме пратиш надалеч за да не те притеснявам, нали?
-
Е, какво друго мога да ти кажа?
-
В нощта на инцидента..
-
Когато научи, че обичам Джемре...
-
Отиде в затвора вместо мен, само за да ме направиш твой длъжник.
-
Прикри престъплението.
-
Ти уби Ферат и плати дълга си. Хубаво. Каквото било, било.
-
Убих го не заради теб, а за да защитя Джемре.
-
А ти, заради слабостта си, не можа да отплатиш за смъртта на Али.
-
Убих човек без да ми мигне окото, заради жената, която обичам. Станах убиец.
-
Аз отмъстих и за Али.
-
Аз го направих.
-
Ако ми го беше казал още в началото...
-
Ако ми го беше казал когато умря Ферат...
-
Може би щях да го приема.Но днес...
-
Ти избра този ден нарочно, защото не искаш да се оженя за Джемре.
-
Аз съм убиец на четирима души, човече.Убих четирима души.
-
Мразя те.
-
Мразя те защото не носиш бреме като моето.
-
Плати цената, за това, че блъснах онова хлапе с колата, но това не промени факта, че аз съм убиеца.
-
Това беше инцидент.- Затова те мразя.
-
Факта, че Ферат беше мошеник, не прави тежестта от убийството му по-лека.
-
Още повече, че ти го вкара в живота ни.
-
Синко, казвам ти, случаят е затворен. Затворен е.
-
Ще говоря с Дениз да не дава показания.Разбираш ли ме?
-
Няма да позволя да влезеш в затвора заради Ферат, човече.
-
Чуваш ли?
-
Аз убих Бану.
-
Какво?
-
Убих Бану и бебето си.
-
Какво казваш, човече?
-
Гюней, не говори глупости.
-
Каза ми, че съм я убил с липсата си на любов.
-
Заради теб не я обичах.
-
Не я обичах толкова, колкото обичам Джемре.
-
Отиде и се хвърли. Сложи край на живота си за секунда.
-
Гюней...
-
- Батко, ела тук.Не ме приближавай.
-
Всичко е заради теб.
-
Батко значи, а?
-
Станах ти батко след като убих 4 човека?
-
Дай ми това. Не ставай глупав. Какво правиш?
-
Не ме приближавай.
-
Не ме наказвай така.Дай ми това.
-
Ще се самоубия пред сватбената маса.
-
Не ставай глупав. Какво правиш? Остави този пистолет, човече.
-
Пусни пистолета, Гюней.- Сега вярваш ли ми, а?
-
Вярваш ли ми,че думите ми са истина.
-
Виж, знаеш, че няма да го позволя.
-
Няма да направиш моето бреме още по-тежко. Дай ми този пистолет.
-
- Недей да приближаваш.- Гюней, дай ми този пистолет.
-
Дай ми пистолета, човече.
-
Добре, стреляй.Стреляй.
-
Стреляй с този пистолет.Стреляй.
-
Знаеш ли какво ще направя след като стреляш?
-
Ще го взема и ще се застрелям в главата.
-
Дори няма да мигна докато стрелям, човече.
-
Ще го направя, познаваш ме. Дай ми сега този пистолет.
-
- Не приближавай.- Гюней.
-
Толкова много ли ме мразиш, човече?
-
Добре, застреляй ме.Хайде.
-
Застреляй ме и ме спаси от това.
-
Хайде, стреляй.Чакам. Хайде, стреляй.
-
Не приближавай.
-
Обърни пистолета към мен и стреляй, Гюней.Хайде.
-
Какво става?
-
Докато беше в затвора, всеки ден се молех да умреш.
-
Когато Ферат те рани, исках да умреш в болницата.
-
Исках да умреш и да ме освободиш от угризенията на съвестта.
-
Кузей!
-
- Кузей!- Джемре, спри!
-
Когато ти искаше да убиеш Ферат и когато Джемре пожертва себе си, исках ти да умреш.
-
- Мразя те!- Кузей!- Мразя те!!!
-
Мразя те!
-
Два месеца по-късно.
-
-
Това ли е всичко? Казахте, че ще го превозите от къща до къща.
-
Не казахте, че ще го оставите в градината.
-
не казахте, че имате толкова много мебели.
-
Докарахме ги.
-
- Ай, мамо, остави го. Не говори с него.- О, Боже!
-
Виж го тоя грубиян!
-
Правят го защото виждат, че сме само две жени.
-
Не трябваше да им плащам.
-
Платих веднага, затова сега е така.
-
Остави. Няма значение.
-
Човече, чичо Сами ще те убие като разбере, че си заложил часовника си.
-
Трябваше да помислим за това преди да се замесим с всичко това.
-
Кюфте! Какво е това, човече?
-
Женски, синко.
-
Какво? Не ги познаваш?
-
Женските се нуждаят от мен, братле.
-
Мисля, че мозъкът ти се нуждае от теб.
-
- Мозъкът ти е толкова голям.- Здрасти.
-
Лека работа!
-
Благодаря.
-
Тъкмо сте се преместили, предполагам.- Виж...
-
Човека ни чака, хайде...- Чакай.
-
Не, изкарали сме си мебелите за кеф.
-
А, шегичка. Аз много харесвам шегичките. Понякога и аз се шегувам.
-
Добре дошли в нашата махала.
-
Добре заварили.
-
- Здравейте!- Здравейте!
-
Ни сме от квартала.Аз съм Али.
-
А това е моят приятел Кузей.
-
Здравейте, аз съм Гюлтен, а това е дъщеря ми Джемре.
-
Джемре, приятно ми е да се запознаем.
-
Ако не бяхте казали, щях да реша, че сте сестри.
-
Ай, за Бога...
-
Здравей.
-
Здравей.
-
Има един обичай в нашия квартал.
-
Когато някой се мести, всички му помагаме.
-
Ние тъкмо си свършихме работата.
-
Искам да кажа, ако искате...
-
Аз и приятеля ми Кузей сме на ваше разположение.
-
Разбира се, ако и Джемре иска.
-
- Не, няма нужда. Ние ще..Не, не, за нас ще е удоволствие.
-
Хамалите ни оставиха така и заминаха.
-
Тъкмо си мислихме...
-
Как ще си вкараме мебелите сами.
-
Не го мислете!
-
Ние ще се погрижим за това.
-
Кузей! Хайде, брато.
-
- Добре, да им помогнем.- Ти вземи по-леките
-
и остави по-тежките на мен.
-
Джемре, спри.
-
Ох, това е наистина много.
-
Опитваш се напразно, човече.
-
Това момиче е грозно. Наистина е грозна. Ела тук.
-
Нямаме много, съжалявам. Ще трябва да се оправите с това.
-
какво друго, лельо Гюлтен?
-
Всичко е Номер 1. 5 звезди.
-
Като се установите, ще можете да се реванширате.
-
Виж ти.
-
Не искаше да платиш повече пари, а то излезе даже по-скъпо.
-
Свършиха ли ти смешките?
-
Или ще можем да се посмеем и в следващите часове?
-
За теб не знам, но аз със сигурност ще плача, ако това продължи.
-
Ах, Джемре. Нали плачеше: "Как ще свикна с новия квартал, как ще си намеря приятели?", а я виж сега..
-
Бързо се сближихте, виждаш ли?
-
Аз имам горещо сърце, лельо Гюлтен.
-
Сладкодумен съм. И по-близки ще си станем.
-
Много ми е странно да ти казвам "Лельо".
-
Искам да ти казвам просто Гюлтен.
-
Ай!
-
Чак пък толкова.
-
Гюней звъни.
-
Защо ли?
-
- Брат му.- Кузей, Гюней.
-
Голямо въображение.
-
Джемре!
-
- Близнаци ли са?Тц, Гюней е по-големия.
-
- Моля!- Кузей, къде си, татко превъртя.
-
Какво да направя сега?
-
Бесен е, че закъсняваш. Хайде, братле, ела където и да си. Търся те. Ще направят проблем.
-
Няма да дойда сега. Имам малко работа.
-
А, Гюней..Затвори, затвори.
-
Гюней! Гюней! Тук сме, ела, ела!
-
Ела, ела. Какво става?
-
Кузей, какво правиш тук?
-
- Ела.- Помагаме на новите си комшии.
-
- Заповядай.- Не, не искам да ви безпокоя.
-
Вече го направи.
-
Хайде, не се глези. Ела.Те просто се местят в нашия квартал.
-
Запознай се с тях, скъпи братко.
-
Бъди общителен.
-
Стегни се.
-
Заповядай.
-
Аз съм Гюней.
-
Здравей, аз съм Гюлтен, това е дъщеря ми Джемре.
-
Радвам се да се запознаем.- Ела, седни, ще ти донеса чай.
-
Седни, седни.
-
Не, не сядай.Щом татко ни чака...
-
Трябва да тръгваме.
-
Какво ти става на теб?Може да иска да пие чай.
-
Защо говориш от негово име?
-
Моля те, седни, Гюней.
-
Седни.
-
Седни и ти, детето ми.Аз ще го донеса.
-
Не трябваше да ви притеснявам...
-
Гюней е гордостта на нашето училище и на махалата ни.
-
Вижда се. Изобщо не е като брат си.
-
Така ли казваш.Всички казват, че сме еднакви.
-
Първо на първо, ти си много рус.
-
Е и? Рус съм, ама поне не съм грозен.
-
Блонди! (русият!) Отива ти, Блондин.
-
Какво става? Още ли не е приключило?
-
Останаха няколко неща.
-
О, братле, добре дошъл!
-
Добре заварил. Какво става?И теб ли те впрегнаха в работа, Делфин?
-
Не, всички заедно й помагаме да се премести.
-
Чакай, нека да вляза вътре.
-
Да не би да реши, че ще ти дам истински патрони, Гюней Текиноолу?
-
Тръгвай.
-
Ай, мамо, къде беше?
-
Къде можеше? Ходих да се сбогувам с комшиите.
-
Кузей дойде ли?
-
Вътре е.
-
- От тук.- Какво става, г-жо Гюлтен?
-
Здравей, скъпи.
-
- Добре дошъл.- Добре заварил.
-
Внимавайте, има чупливи неща. Внимателно с тези.
-
Погрижи ли се за това?
-
Погрижих се.
-
Ходи ли да видиш Гюней?
-
Не.
-
Ходих да видя Али.
-
Не съм сложила това в кутия.Взех го с мен.
-
Какво е това?
-
А, добре.
-
Вие, Джемре Чаяк,
-
без принуда,
-
приемате ли да бъдете съпруга на Кузей Текиноолу?
-
Да!
-
Вие, г-н Кузей Текиноолу,
-
без принуда,
-
приемате ли Джемре Чаяк да бъде ваша съпруга?
-
Да!
-
Потвърждавате ли?
-
Да!
-
Да!
-
С властта дадена ми от обществото, обявявам ви за съпруг и съпруга.
-
Благодаря.
-
Какво става?
-
Това е моят подарък за теб.
-
Тази изненада ви чакаше дълго.
-
Това записва ли?
-
Братле, записва ли това?
-
Лампичката свети, нали виждаш.
-
Ай, добре.
-
Дами и господа,
-
И обични деца...
-
О, Боже! какви са тия циркове?
-
Не се бъркай, човече.
-
Днес е много важен ден!
-
Кузей текиноолу
-
Влиза в бизнеса с уверени крачки. - Какво правиш?
-
Да, брато.
-
Днес отваряме първия щанда на Макара.
-
Работата е ок.
-
Сега е ред на личния живот.
-
парите са в джоба, сега е ред на Джемре.
-
Синко, наистина е срамота.
-
Хайде, тръгваме.Влизай в колата.
-
Търся фотоапарата, де!
-
Нека да питаме и Джемре.
-
- хайде, трябва да прережем лентата.- Ах, Джемре...
-
Днес е много важен ден.
-
Мила, слушаме мнението ти.
-
Хайде, хайде.
-
Хайде, чакат.
-
Хайде, Кузей.
-
Къде намери това?
-
намерих го в архивите на татко.
-
Благодаря ти, Зейнеп.Много ти благодаря.
-
Да е жив и здрав Шефик, че прати колата си.
-
Наистина, не разбирам защо е това?
-
Като, че ли не можехме да те закараме.
-
Обаждайте се често.Не ни оставяйте неинформирани.
-
- И без това ще дойдем за сватбата.- Момичето ми.
-
Остани със здраве.
-
- Грижи се за моята повереница. - Не се притеснявай. Лека работа.
-
трябваше да дойдем на летището. така не е правилно, синко.
-
- Юнус.- Грижи се за себе си.- И ти младежо.
-
- Не се забърквай в нищо.Мамо, не харесвам летищата и така ми е по-лесно.
-
- Грижи се за себе си.- Не се тревожи.
-
Бог да те пази.
-
- Ела тук, г-жо Хандан.- Детето ми.
-
Грижи се за себе си. Предай им поздравите ми.- Както кажеш, синко.
-
Ела тук, ела.
-
Не мисли, че съм те забравил. Смелият ми Джиджос. - Чао, батко.
-
- До скоро. Пазете се.- Чао.
-
Не казвай сбогом, ще се видим след месец, детето ми.
-
След това ще дойда аз.
-
А ние за нова година, надявам се.
-
Хайде, ела.
-
Внимателно.
-
Горещо е в колата.
-
Извинявай.
-
- Ела, ела, има нещо на лицето ти.- Какво?
-
А, Джемре!
-
Всичко е наред, не плачи. Ще те изхвърля от колата.
-
От сега нататък ще плачем само, ако някой ни липсва, става ли?
-
Дори и за това недей.
-
-
-
-
-
-
-
-
-
КРАЙ
-
Български модератор и български субтитри: ostrovska, Krisikim,... ( да се впишат :) )
-
-
-
