Return to Video

Джошуа Фоер: Подвизи на паметта, които всеки може да прави

  • 0:00 - 0:05
    Искам да затворите очите си
  • 0:05 - 0:08
    и да си представите, че стоите
  • 0:08 - 0:11
    пред външната врата на къщата си.
  • 0:11 - 0:15
    Спомнете си цвета на вратата,
  • 0:15 - 0:19
    материала, от който е направена.
  • 0:19 - 0:26
    Сега си представете множество дебели нудисти на велосипеди.
  • 0:26 - 0:29
    Те участват в състезание за голи велосипедисти
  • 0:29 - 0:32
    и се насочват право към външната ви врата.
  • 0:32 - 0:34
    Искам наистина да си представите това.
  • 0:34 - 0:38
    Те натискат педалите усилено, те са потни,
  • 0:38 - 0:40
    нещата им подскачат много.
  • 0:40 - 0:44
    Блъскат се право във външната врата на къщата ви.
  • 0:44 - 0:48
    Велосипеди хвърчат навсякъде, колела се въртят около вас,
  • 0:48 - 0:52
    спици се приземяват на странни места.
  • 0:52 - 0:55
    Минете през прага на вратата
  • 0:55 - 0:58
    във фоайето, коридор или каквото имате
  • 0:58 - 1:02
    и се насладете на качеството на осветлението.
  • 1:02 - 1:08
    Светлината свети върху Куки монстер.
  • 1:08 - 1:11
    Куки монстер ви маха
  • 1:11 - 1:13
    от своето място върху жълтокафяв кон.
  • 1:13 - 1:15
    Това е говорещ кон.
  • 1:15 - 1:20
    Можете да почувствате синята му кожа да гъделичка носа ви.
  • 1:20 - 1:24
    Можете да помиришете овесените сладки, които той е на път да хвърли в устата си.
  • 1:24 - 1:28
    Минете покрай него. Минете покрай него и отидете в дневната.
  • 1:28 - 1:31
    В дневната, пълна с въображаеми канали,
  • 1:31 - 1:34
    си представете Бритни Спиърс.
  • 1:34 - 1:39
    Тя е оскъдно облечена, танцува върху масата ви за кафе,
  • 1:39 - 1:42
    и пее: "Удари ме, бейби още веднъж".
  • 1:42 - 1:45
    След това ме последвайте в кухнята.
  • 1:45 - 1:49
    В кухнята ви, подът е павиран с жълт тухлен път
  • 1:49 - 1:53
    и от печката, към вас идват
  • 1:53 - 1:55
    Дороти, Консервеният човек,
  • 1:55 - 1:57
    Плашилото и Лъвът от "Вълшебникът от Оз",
  • 1:57 - 2:00
    хванати под ръка, подскачайки право към вас.
  • 2:00 - 2:04
    Добре. Отворете очите си.
  • 2:04 - 2:08
    Искам да ви разкажа за едно много странно състезание,
  • 2:08 - 2:11
    което се провежда всяка пролет в Ню Йорк Сити.
  • 2:11 - 2:14
    Нарича се Шампионат за памет в Съединените щати.
  • 2:14 - 2:17
    Трябваше да отразя това състезание преди няколко години,
  • 2:17 - 2:19
    като научен журналист,
  • 2:19 - 2:22
    като очаквах, че ще бъде
  • 2:22 - 2:25
    като Супербоул на учени.
  • 2:25 - 2:28
    Това беше множество от мъже и няколко жени,
  • 2:28 - 2:33
    които много се различаваха по възраст и хигиена.
  • 2:33 - 2:35
    (Смях)
  • 2:35 - 2:39
    Те запаметяваха стотици произволни числа,
  • 2:39 - 2:41
    след като са ги видяли само веднъж.
  • 2:41 - 2:45
    Те запаметяваха имената на дузини и дузини, и дузини непознати.
  • 2:45 - 2:49
    Запаметяваха цели стихотворения само за няколко минути.
  • 2:49 - 2:51
    Те се състезаваха, за да видят, кой може да запомни
  • 2:51 - 2:55
    най-бързо редът на разбъркана колода карти.
  • 2:55 - 2:57
    Чувствах се, като че ли това беше невероятно.
  • 2:57 - 3:00
    Тези хора трябва да са изроди на природата.
  • 3:00 - 3:03
    Започнах да говоря с някои от състезателите.
  • 3:03 - 3:05
    Този мъж се нарича Ед Кук,
  • 3:05 - 3:06
    който е дошъл от Англия
  • 3:06 - 3:08
    и има един от най-тренираните мозъци.
  • 3:08 - 3:12
    Казах му: "Ед, кога осъзна,
  • 3:12 - 3:15
    че си учен?"
  • 3:15 - 3:17
    Ед отговори: "Не съм учен.
  • 3:17 - 3:20
    Всъщност, имам просто средна памет.
  • 3:20 - 3:22
    Всеки, който се състезава в това съревнование,
  • 3:22 - 3:25
    ще ви каже, че има просто средна памет.
  • 3:25 - 3:27
    Всички се тренирахме
  • 3:27 - 3:31
    да изпълним тези чудотворни подвизи на паметта,
  • 3:31 - 3:33
    като използвахме набор от древни техники,
  • 3:33 - 3:37
    техники, изобретени преди 2 500 години в Гърция,
  • 3:37 - 3:40
    същите техники, които е използвал Сисеро,
  • 3:40 - 3:42
    за да запомни речите си
  • 3:42 - 3:46
    и които средновековните учени са използвали, за да запомнят цели книги."
  • 3:46 - 3:49
    Казах: "Уа. Защо никога преди не съм чувал за това?"
  • 3:49 - 3:52
    Стояхме извън залата за състезание
  • 3:52 - 3:56
    и Ед, който е чудесен, блестящ,
  • 3:56 - 3:59
    но и малко ексцентричен Англичанин,
  • 3:59 - 4:03
    ми отговори: "Джош, ти си американски журналист.
  • 4:03 - 4:05
    Познаваш ли Бритни Спиърс?"
  • 4:05 - 4:10
    Попитах: "Какво? Не. Защо?"
  • 4:10 - 4:13
    "Защото наистина искам да науча Бритни Спиърс
  • 4:13 - 4:16
    как да запаметява реда на разбъркана колода карти
  • 4:16 - 4:18
    по националната телевизия на САЩ.
  • 4:18 - 4:21
    Ще докажа на света, че всеки може да направи това."
  • 4:21 - 4:26
    (Смях)
  • 4:26 - 4:29
    Казах: "Е, аз не съм Бритни Спиърс,
  • 4:29 - 4:32
    но може би можеш да ме научиш.
  • 4:32 - 4:35
    Искам да кажа, че трябва да започнеш от някъде, нали?"
  • 4:35 - 4:38
    Това беше началото на много странното ми пътешествие.
  • 4:38 - 4:41
    Прекарах по-голямата част от следващата година
  • 4:41 - 4:43
    не само тренирайки паметта си,
  • 4:43 - 4:45
    но и като я изследвах,
  • 4:45 - 4:47
    опитвайки се да разбера как работи
  • 4:47 - 4:50
    защо понякога не работи
  • 4:50 - 4:52
    и какъв може да бъде потенциала й.
  • 4:52 - 4:54
    Срещнах се с много интересни хора.
  • 4:54 - 4:56
    Това е мъж, наречен Е. П..
  • 4:56 - 4:59
    Той има амнезия и има, вероятно,
  • 4:59 - 5:01
    най-лошата памет в света.
  • 5:01 - 5:03
    Паметта му беше толкова лоша,
  • 5:03 - 5:06
    че той дори не помнеше, че е имал проблем със запаметяването,
  • 5:06 - 5:08
    което е удивително.
  • 5:08 - 5:09
    Той беше невероятно трагичен човек,
  • 5:09 - 5:11
    но той ни предоставяше прозорец в степента
  • 5:11 - 5:15
    на която нашите спомени, ни правят тези които сме.
  • 5:15 - 5:18
    Другият край на спектъра: срещнах този човек.
  • 5:18 - 5:20
    Това е Ким Пийк.
  • 5:20 - 5:23
    Той беше прототипът на героя на Дъстин Хофман във филма "Рейнмен".
  • 5:23 - 5:26
    Прекарахме заедно един следобед
  • 5:26 - 5:30
    в обществената библиотека в Солт лейк сити, запаметявайки телефонни указатели,
  • 5:30 - 5:33
    което беше страхотно.
  • 5:33 - 5:36
    (Смях)
  • 5:36 - 5:39
    Върнах се и прочетох всички монографии за паметта,
  • 5:39 - 5:43
    монографии, написани преди повече от 2 000 години
  • 5:43 - 5:45
    на латински, в древността,
  • 5:45 - 5:47
    и след това по-късно в Средновековието.
  • 5:47 - 5:50
    Научих цял куп интересни неща.
  • 5:50 - 5:53
    Едно наистина интересно нещо, което научих,
  • 5:53 - 5:56
    беше, че някога
  • 5:56 - 6:01
    идеята да имате тренирана, дисциплинирана, култивирана памет
  • 6:01 - 6:06
    не е била толкова чужда, колкото ни изглежда днес.
  • 6:06 - 6:11
    Някога хората са инвестирали в паметта си,
  • 6:11 - 6:16
    усърдно са я усъвършенствали.
  • 6:16 - 6:18
    През последните няколко хилядолетия
  • 6:18 - 6:21
    сме изобретили много технологии -
  • 6:21 - 6:23
    от азбуката, до свитъка,
  • 6:23 - 6:26
    до кодекса, печатницата, фотографията,
  • 6:26 - 6:28
    компютъра, смарт телефона -
  • 6:28 - 6:31
    които са направили все по-лесно и по-лесно
  • 6:31 - 6:33
    да екстернализираме паметта си,
  • 6:33 - 6:35
    за нас да извлечем по същество
  • 6:35 - 6:39
    фундаменталния човешки капацитет.
  • 6:39 - 6:43
    Тези технологии са направили възможен съвременния ни свят,
  • 6:43 - 6:44
    но също така са ни променили.
  • 6:44 - 6:46
    Те са ни променили в културен аспект
  • 6:46 - 6:50
    и ще се съглася, че са ни променили когнитивно.
  • 6:50 - 6:52
    Почти нямаме нужда да запомняме,
  • 6:52 - 6:55
    понякога изглежда, че сме забравили как да запомняме.
  • 6:55 - 6:57
    В едно от най-затънтените места на Земята,
  • 6:57 - 7:00
    където все още може да намерите хора, жадни за тази идея
  • 7:00 - 7:04
    на тренирана, дисциплинирана, култивирана памет,
  • 7:04 - 7:06
    е това единствено по рода си състезание за запаметяване.
  • 7:06 - 7:08
    В действителност, то не е единствено по рода си,
  • 7:08 - 7:10
    такива състезания се провеждат навсякъде по света.
  • 7:10 - 7:14
    Бях очарован, исках да разбера, как тези хора го правят.
  • 7:14 - 7:19
    Преди няколко години, група изследователи в Юнивърсити колидж в Лондон
  • 7:19 - 7:22
    изследваха много шампиони по запаметяване.
  • 7:22 - 7:23
    Те искаха да знаят:
  • 7:23 - 7:24
    Имат ли тези хора мозък,
  • 7:24 - 7:29
    който се различава структурно, анатомически от мозъка на останалите хора.
  • 7:29 - 7:32
    Отговорът беше не.
  • 7:32 - 7:35
    Те по-умни ли са от останалите хора?
  • 7:35 - 7:37
    Те им дадоха множесво когнитивни тестове
  • 7:37 - 7:39
    и отговорът беше не.
  • 7:39 - 7:42
    Все пак, имаше една наистина интересна разлика
  • 7:42 - 7:44
    между мозъка на шампионите по запаметяване
  • 7:44 - 7:47
    и контролните лица, с които ги сравняваха.
  • 7:47 - 7:50
    Когато поставиха тези хора в fMRI машина,
  • 7:50 - 7:52
    сканираха мозъка им,
  • 7:52 - 7:57
    докато те запаметяваха числа и лица на хора и картини на снежинки,
  • 7:57 - 7:59
    откриха, че шампионите по запаметяване
  • 7:59 - 8:01
    осветяват различни части от мозъка,
  • 8:01 - 8:03
    отколкото останалите хора.
  • 8:03 - 8:07
    Трябва да се отбележи, че те използваха или изглежда, че използваха,
  • 8:07 - 8:11
    част от мозъка, който е свързан с пространствената памет и навигацията.
  • 8:11 - 8:17
    Защо? Има ли нещо, което всички ние можем да научим от това?
  • 8:17 - 8:21
    Спортът за състезателно запаметяване
  • 8:21 - 8:24
    се ръководи от вид състезание за власт,
  • 8:24 - 8:27
    където всяка година някой се появява
  • 8:27 - 8:30
    с нов начин за запаметяване на повече неща по-бързо
  • 8:30 - 8:32
    и след това останалите трябва да го догонят.
  • 8:32 - 8:34
    Това е приятеля ми, Бен Придмор,
  • 8:34 - 8:35
    три пъти световен шампион по запаметяване.
  • 8:35 - 8:37
    На масата пред него
  • 8:37 - 8:41
    има 36 разбъркани колоди карти,
  • 8:41 - 8:44
    които той ще се опита да запомни за един час,
  • 8:44 - 8:48
    като използва техника, която той е измислил и сам я е усъвършенствал.
  • 8:48 - 8:50
    Той е използвал подобна техника,
  • 8:50 - 8:52
    за да запамети точния ред
  • 8:52 - 8:58
    на 4140 произволни двоични числа
  • 8:58 - 9:01
    за половин час.
  • 9:01 - 9:03
    Да.
  • 9:03 - 9:06
    Докато има много начини
  • 9:06 - 9:10
    за запаметяване на неща в тези състезания,
  • 9:10 - 9:13
    всичко, всички техники, които са използвани,
  • 9:13 - 9:16
    безусловно се свеждат до концепция,
  • 9:16 - 9:19
    която психолозите наричат сложно кодиране.
  • 9:19 - 9:22
    Това е добре илюстрирано от чудесен парадокс,
  • 9:22 - 9:24
    познат като Бейкър/парадокса на хлебаря,
  • 9:24 - 9:25
    който е следния:
  • 9:25 - 9:28
    Ако кажа на двама души да запомнят една и съща дума,
  • 9:28 - 9:30
    ако ви кажа:
  • 9:30 - 9:34
    "Запомнете, че има човек на име Бейкър."
  • 9:34 - 9:35
    Това е името му.
  • 9:35 - 9:41
    И ви кажа: "Запомнете, че има човек, който е хлебар."
  • 9:41 - 9:44
    И идвам при вас малко по-късно,
  • 9:44 - 9:47
    и казвам: "Помните ли тази дума,
  • 9:47 - 9:48
    която ви казах преди малко?
  • 9:48 - 9:50
    Помните ли, коя беше?"
  • 9:50 - 9:54
    Човекът, на когото беше казано, че неговото име е Бейкър,
  • 9:54 - 9:56
    е по-малко вероятно да запомни думата,
  • 9:56 - 10:00
    отколкото човекът, на когото е казано, че работата му е хлебар.
  • 10:00 - 10:03
    Една и съща дума, различна степен на запомняне; това е странно.
  • 10:03 - 10:05
    Какво става тук?
  • 10:05 - 10:10
    Името Бейкър не значи нищо за вас.
  • 10:10 - 10:12
    То е напълно откъснато
  • 10:12 - 10:15
    от всички други мисли, които минават през главата ви.
  • 10:15 - 10:17
    Но съществителното хлебар,
  • 10:17 - 10:19
    знаем хлебари.
  • 10:19 - 10:21
    Хлебарите носят смешни бели шапки.
  • 10:21 - 10:23
    Хлебарите имат брашно по ръцете си.
  • 10:23 - 10:25
    Хлебарите миришат хубаво, когато се върнат в къщи от работа.
  • 10:25 - 10:27
    Може би дори познаваме някой хлебар.
  • 10:27 - 10:28
    Когато чуем тази дума за пръв път,
  • 10:28 - 10:31
    започваме да я свързваме с асоциации,
  • 10:31 - 10:35
    които улесняват да си я спомним по-късно.
  • 10:35 - 10:38
    Цялото изкуство, което се осъществява
  • 10:38 - 10:40
    в тези състезаания за запаметяване
  • 10:40 - 10:44
    и цялото изкуство за запомняне по-добре на неща в ежедневието,
  • 10:44 - 10:48
    е измисляне на начини да преобразуваме главната буква Б Бейкърс
  • 10:48 - 10:50
    в малка буква б хлебари -
  • 10:50 - 10:53
    да вземем информация, която липсва в контекста,
  • 10:53 - 10:55
    в същността, в значението
  • 10:55 - 10:57
    и да я преобразуваме по някакъв начин,
  • 10:57 - 10:59
    така че да означава нещо
  • 10:59 - 11:04
    в светлината на всички други неща, които са в съзнанието ви.
  • 11:04 - 11:07
    Една от по-сложните техники за правене на това
  • 11:07 - 11:11
    датира от преди 2 500 години в Древна Гърция.
  • 11:11 - 11:13
    Тя стана известна като дворец на запомняне.
  • 11:13 - 11:17
    Историята е следната:
  • 11:17 - 11:20
    Имало поет на име Симонидис,
  • 11:20 - 11:22
    който присъствал на банкет.
  • 11:22 - 11:24
    Той бил нает на тържеството,
  • 11:24 - 11:27
    защото тогава, ако сте искали да имате наистина страхотно тържество,
  • 11:27 - 11:30
    няма да наемете Ди Джей, а ще наемете поет.
  • 11:30 - 11:35
    Той застава, казва стихотворението си наизуст, излиза през вратата
  • 11:35 - 11:40
    и в момента, когато прави това, банкетната зала се срутва,
  • 11:40 - 11:43
    убивайки всички вътре.
  • 11:43 - 11:45
    Не само просто убива всички,
  • 11:45 - 11:49
    обезобразява телата до неузнаваемост.
  • 11:49 - 11:52
    Никой не може да каже кой е бил там,
  • 11:52 - 11:55
    никой не може да каже къде са седяли.
  • 11:55 - 11:57
    Телата не могат да бъдат погребани както трябва.
  • 11:57 - 12:01
    Това е една трагедия, която е част от друга.
  • 12:01 - 12:04
    Симонидис, който стои отвън,
  • 12:04 - 12:06
    единственият жив в цялата трагедия,
  • 12:06 - 12:09
    затваря очи и си представя,
  • 12:09 - 12:12
    с очите на съзнанието си,
  • 12:12 - 12:17
    той може да види къде е седял всеки от гостите, присъствали на тържеството.
  • 12:17 - 12:19
    Взима роднините за ръка
  • 12:19 - 12:23
    и води всеки от тях до неговите близки, които са убити.
  • 12:23 - 12:27
    Това, което Симонидис си представил в този момент,
  • 12:27 - 12:30
    е нещо, което, мисля, че всички знаем интуитивно,
  • 12:30 - 12:32
    което е, че колкото и зле
  • 12:32 - 12:35
    да запомняме имена и телефонни номера
  • 12:35 - 12:38
    и дума по дума инструкциите, дадени ни от колеги,
  • 12:38 - 12:44
    имаме наистина изключителна визуална и пространствена памет.
  • 12:44 - 12:47
    Ако ви помоля да преброите първите 10 думи
  • 12:47 - 12:50
    от историята за Симонидис, която туку що ви разказах,
  • 12:50 - 12:52
    обзалагам се, че ще ви бъде трудно.
  • 12:52 - 12:54
    Ще се обзаложа,
  • 12:54 - 12:57
    че ако ви помоля да си спомните,
  • 12:57 - 13:02
    кой седи на гърба на говорящия жълтокафяв кон
  • 13:02 - 13:04
    във фоайето ви,
  • 13:04 - 13:06
    ще си спомните.
  • 13:06 - 13:08
    Идеята за двореца на паметта
  • 13:08 - 13:13
    е да създаде тази постройка в съзнанието ви
  • 13:13 - 13:15
    и да я населите с образи
  • 13:15 - 13:17
    на нещата, които искате да запомните -
  • 13:17 - 13:20
    колкото по-луд, по-странен,
  • 13:20 - 13:24
    по-смешен, по-мръсен, по-миризлив е образът,
  • 13:24 - 13:27
    толкова по-трудно ще го забравите.
  • 13:27 - 13:30
    Това е съвет, който датира от преди повече от 2 000 години,
  • 13:30 - 13:33
    от най-ранните латински договори за запомняне.
  • 13:33 - 13:34
    Как работи той?
  • 13:34 - 13:37
    Да кажем, че сте били поканени
  • 13:37 - 13:41
    на централната сцена на TED, за да произнесете реч
  • 13:41 - 13:43
    и искате да я кажете наизуст,
  • 13:43 - 13:48
    и искате да я произнесете по начинът, по който Сисеро би го направил,
  • 13:48 - 13:53
    ако е бил поканен на TEDхРим преди 2 000 години.
  • 13:53 - 13:55
    Това, което можете да направите,
  • 13:55 - 14:00
    е да си представите, че сте пред външната врата на къщата си.
  • 14:00 - 14:02
    Представяте си някакъв
  • 14:02 - 14:06
    абсолютно луд, смешен, незабравим образ,
  • 14:06 - 14:09
    за да ви напомня, че първото нищо, за което искате да говорите,
  • 14:09 - 14:12
    е това много странно състезание.
  • 14:12 - 14:15
    След това отивате в къщата си
  • 14:15 - 14:17
    и виждате образ на Куки монстер
  • 14:17 - 14:19
    на гърба на Мистър Ед.
  • 14:19 - 14:21
    Това ще ви напомни,
  • 14:21 - 14:24
    че искате да представите приятеля си Ед Кук.
  • 14:24 - 14:26
    След това виждате образ на Бритни Спиърс,
  • 14:26 - 14:29
    което ви напомня за този смешен анекдот, който искате да кажете.
  • 14:29 - 14:31
    Влизате в кухнята
  • 14:31 - 14:33
    и четвъртата тема, за която ще говорите
  • 14:33 - 14:36
    е това странно пътешествие, на което отидохте за една година
  • 14:36 - 14:41
    и няколко ваши приятели, ще ви помогнат да си го припомните.
  • 14:41 - 14:45
    Ето как римските оратори са запомняли речите си -
  • 14:45 - 14:48
    не дума по дума, което просто ще ви измъчи,
  • 14:48 - 14:51
    а тема по тема.
  • 14:51 - 14:54
    Всъщност, фразата "заглавно изречение",
  • 14:54 - 14:57
    идва от гръцката дума "топос",
  • 14:57 - 14:59
    която означава "място".
  • 14:59 - 15:00
    Това е знак,
  • 15:00 - 15:02
    от времето, когато хората са говорели за ораторство и риторика
  • 15:02 - 15:05
    с тези видове пространствени термини.
  • 15:05 - 15:07
    Фразата "на първо място",
  • 15:07 - 15:10
    е точно като първото място в двореца на запомнянето ви.
  • 15:10 - 15:12
    Мисля, че това е завладяващо,
  • 15:12 - 15:14
    и аз наистина му се отдадох.
  • 15:14 - 15:17
    Отидох на още няколко от тези състезания за запаметяване.
  • 15:17 - 15:19
    Имах идеята, че мога да напиша нещо повече
  • 15:19 - 15:23
    за тази субкултура на състезатели, които запаметяват.
  • 15:23 - 15:25
    Но имаше проблем.
  • 15:25 - 15:27
    Проблемът беше, че състезанието за запаметяване
  • 15:27 - 15:31
    е патологично скучно събитие.
  • 15:31 - 15:34
    (Смях)
  • 15:34 - 15:38
    Наистина, това е като множество от хора, които седят и гледат SAT.
  • 15:38 - 15:40
    Искам да кажа, че най-драматично става,
  • 15:40 - 15:41
    когато някой започне да масажира слепоочията си.
  • 15:41 - 15:44
    Журналист съм и трябва да пиша за нещо.
  • 15:44 - 15:48
    Знам, че невероятни неща се случват в съзнанието на тези хора,
  • 15:48 - 15:50
    но нямам достъп до това.
  • 15:50 - 15:53
    Осъзнах, че ако трябва да разкажа тази история,
  • 15:53 - 15:56
    трябва малко да походя с техните обувки.
  • 15:56 - 15:59
    Започнах да се опитвам да прекарвам 15 - 20 минути
  • 15:59 - 16:02
    всяка сутрин, преди да прочета Ню Йорк Таймс,
  • 16:02 - 16:05
    просто като се опитвам да запомня нещо.
  • 16:05 - 16:06
    Това можеше да бъде стихотворение.
  • 16:06 - 16:08
    Можеха да бъдат имената от стар годишник,
  • 16:08 - 16:11
    който съм купил от пазара.
  • 16:11 - 16:16
    Открих, че беше страхотно забавно.
  • 16:16 - 16:18
    Никога не съм очаквал това.
  • 16:18 - 16:22
    Беше забавно, защото това не беше действително трениране на паметта.
  • 16:22 - 16:25
    Това, което правите, е че се опитвате да бъдете все по-добри и по-добри
  • 16:25 - 16:27
    в създаването, в мечтаенето,
  • 16:27 - 16:30
    в тези много абсурдни, мръсни, смешни,
  • 16:30 - 16:34
    и надявам се, незабравими образи в съзнанието ви.
  • 16:34 - 16:36
    И аз още повече навлязох.
  • 16:36 - 16:42
    Това съм аз, със стандартния ми екип на състезател, който запаметява.
  • 16:42 - 16:44
    Той представлява тапи за уши
  • 16:44 - 16:48
    и защитни очила, с които се маскирам,
  • 16:48 - 16:50
    с изключение на две малки дупки за игли,
  • 16:50 - 16:56
    защото разсейването е най-големия враг на състезател, който запаметява.
  • 16:56 - 17:01
    Отново дойдох на същото състезание, което бях отразил преди година.
  • 17:01 - 17:03
    Мислех, че мога да участвам в него, което беше
  • 17:03 - 17:07
    вид експеримент по журналистика с участие.
  • 17:07 - 17:11
    Мислех, че това би било хубав край на цялото ми изследване.
  • 17:11 - 17:15
    Проблемът беше, че експериментът се провали.
  • 17:15 - 17:18
    Спечелих състезанието,
  • 17:18 - 17:21
    което наистина не трябваше да се случва.
  • 17:21 - 17:27
    (Аплодисменти)
  • 17:27 - 17:28
    Хубаво е
  • 17:28 - 17:31
    да можеш да запомняш речи,
  • 17:31 - 17:34
    телефонни номера и списъци за пазаруване,
  • 17:34 - 17:37
    но в действителност това няма смисъл.
  • 17:37 - 17:39
    Това са само трикове.
  • 17:39 - 17:41
    Това са трикове, които работят,
  • 17:41 - 17:45
    защото се основават на няколко хубави основни принципи
  • 17:45 - 17:46
    за това, как мозъка ни работи.
  • 17:46 - 17:50
    Не трябва да създавате палати в паметта
  • 17:50 - 17:52
    или да запомняте колоди карти,
  • 17:52 - 17:54
    за да се облагодетелствате малко от това,
  • 17:54 - 17:57
    как мозъкът ви работи.
  • 17:57 - 17:59
    Често говорим за хора с голяма памет,
  • 17:59 - 18:01
    като че ли тя е вид вроден дар,
  • 18:01 - 18:03
    но това не е същността.
  • 18:03 - 18:07
    Голямата памет е обучена памет.
  • 18:07 - 18:10
    На основно ниво, запомняме, когато обръщаме внимание.
  • 18:10 - 18:13
    Запомняме, когато сме много ангажирани.
  • 18:13 - 18:15
    Запомняме, когато можем
  • 18:15 - 18:18
    да вземем част от информация и изживяване
  • 18:18 - 18:20
    и да разберем, защо то означава нещо за нас,
  • 18:20 - 18:22
    защо е важно, защо е цветно,
  • 18:22 - 18:25
    когато можем да го преобразуваме по някакъв начин,
  • 18:25 - 18:27
    който има смисъл
  • 18:27 - 18:29
    в светлината на всички други мисли, които минават през главата ни,
  • 18:29 - 18:34
    когато можем да преобразуваме Бейкърс в хлебари.
  • 18:34 - 18:37
    Дворецът на запомняне, тези техники за запомняне,
  • 18:37 - 18:38
    те са просто подсказки.
  • 18:38 - 18:41
    Всъщност, те дори не са подсказки.
  • 18:41 - 18:44
    Те работят, защото ви карат да работите.
  • 18:44 - 18:48
    Те придизвикват вид дълбочина на анализиране,
  • 18:48 - 18:50
    вид съзнание,
  • 18:50 - 18:54
    което повечето от нас не се стараят да упражнят.
  • 18:54 - 18:57
    Но в действителност няма подсказки.
  • 18:57 - 18:59
    Ето как нещата се запомнят.
  • 18:59 - 19:04
    Мисля, че има нещо, което искам да запомните,
  • 19:04 - 19:06
    това е което Е. П.,
  • 19:06 - 19:10
    човекът с амнезия, който не можеше дори да запомни, че има проблем с паметта,
  • 19:10 - 19:12
    ми остави,
  • 19:12 - 19:14
    което е мисълта,
  • 19:14 - 19:19
    че животът ни е сбор от мислите ни.
  • 19:19 - 19:25
    Колко сме склонни да загубим
  • 19:25 - 19:28
    от краткия ни живот,
  • 19:28 - 19:35
    като се губим в Blackberries-та си , вiPhones-те си,
  • 19:35 - 19:39
    като не обръщаме внимание на човека срещу нас,
  • 19:39 - 19:41
    който говори с нас,
  • 19:41 - 19:43
    като сме толкова луди, че не желаем
  • 19:43 - 19:46
    да анализираме дълбоко?
  • 19:46 - 19:49
    Научих от първа ръка,
  • 19:49 - 19:52
    че паметта ни има невероятни способности
  • 19:52 - 19:54
    на латентност.
  • 19:54 - 19:58
    Но ако искате да живеете запомнящ се живот,
  • 19:58 - 20:00
    трябва да бъдете човек,
  • 20:00 - 20:03
    който помни да запомня.
  • 20:03 - 20:05
    Благодаря ви.
  • 20:05 - 20:08
    (Аплодисменти)
Title:
Джошуа Фоер: Подвизи на паметта, които всеки може да прави
Speaker:
Joshua Foer
Description:

Има хора, които могат бързо да запомнят списък с хиляди цифри, реда на картите в колода (или в десет колоди!) и много повече. Научният писател Джошуа Фоер описва техниката - наречена дворец на запомняне - и показва неговата най-забележителна черта: всеки може да научи как да я използва, включително той самия.
more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
20:28

Bulgarian subtitles

Revisions

Our website uses cookies for analysis purposes.