WEBVTT 00:00:09.034 --> 00:00:11.641 Отраснах заедно с моя брат близнак, 00:00:12.056 --> 00:00:15.374 който беше изключително любящ брат. 00:00:15.374 --> 00:00:19.555 Вижте, ако да имаш близнак те променя с нещо, то е, че ставаш експерт 00:00:20.053 --> 00:00:22.140 по разпознаване на привилегированите. 00:00:22.488 --> 00:00:28.330 Ако неговата бисквитка беше дори малко по-голяма от моята, имах въпроси. 00:00:28.800 --> 00:00:31.861 И очевидно не умирах от глад. 00:00:32.564 --> 00:00:35.235 (Смях) 00:00:35.235 --> 00:00:37.360 Когато станах психолог, 00:00:37.360 --> 00:00:40.434 започнах да разпознавам привилегироване от различен тип. 00:00:40.976 --> 00:00:45.817 И това е колко повече ценим тялото, отколкото духа си. 00:00:46.193 --> 00:00:51.868 Прекарах девет години в университета, вземайки докторската степен по психология, 00:00:52.270 --> 00:00:56.554 и не мога да ви опиша колко много хора поглеждат визитната ми картичка и казват: 00:00:56.554 --> 00:01:01.263 "О, психолог... значи не сте истински доктор." 00:01:02.238 --> 00:01:05.504 Като че ли точно това трябва да е написано там. 00:01:05.504 --> 00:01:08.307 (Смях) 00:01:09.072 --> 00:01:13.551 Тази привилегированост, която отдаваме на тялото над духа, 00:01:13.571 --> 00:01:15.367 виждам я навсякъде. 00:01:15.521 --> 00:01:17.857 Наскоро бях в дома на един приятел 00:01:17.857 --> 00:01:20.109 и техният петгодишен син се приготвяше за сън. 00:01:20.109 --> 00:01:23.922 Беше се качил на стол пред мивката и си миеше зъбите, 00:01:23.922 --> 00:01:27.661 когато се подхлъзна и си одраска крака по време на падането. 00:01:27.874 --> 00:01:30.797 Поплака за минута, но после стана, 00:01:30.797 --> 00:01:34.743 качи се обратно на стола и се пресегна за кутия с анкерпласт, 00:01:34.743 --> 00:01:37.256 за да си сложи лепенка. 00:01:37.573 --> 00:01:41.392 Това хлапе все още не можеше да си връзва обувките, 00:01:41.392 --> 00:01:45.590 но знаеше, че трябва да покриеш рана, за да не се инфектира, 00:01:45.590 --> 00:01:49.425 както и че трябва да се грижиш за зъбите си, като ги миеш два пъти на ден. 00:01:49.425 --> 00:01:52.605 Всички знаем как да поддържаме физическо здраве 00:01:52.605 --> 00:01:55.658 и как да упражняваме дентална хигиена, нали? 00:01:55.658 --> 00:01:58.908 Научили сме се още на петгодишна възраст. 00:01:58.908 --> 00:02:03.905 Но какво знаем за поддържането на психическо здраве? 00:02:04.056 --> 00:02:06.088 Ами, нищо. 00:02:06.088 --> 00:02:09.568 На какво научаваме децата си за емоционалната хигиена? 00:02:10.920 --> 00:02:12.402 Нищо. 00:02:12.967 --> 00:02:15.639 Как става така, че прекарваме повече време 00:02:15.639 --> 00:02:19.087 в грижа за зъбите си, отколкото за духа си? 00:02:20.385 --> 00:02:24.762 Защо нашето физическо здраве е толкова по-важно за нас 00:02:24.762 --> 00:02:27.599 от нашето психическо здраве? 00:02:27.733 --> 00:02:30.703 Знаете ли, че търпим психични наранявания 00:02:30.703 --> 00:02:33.249 дори по-често, отколкото претърпяваме физични такива. 00:02:33.249 --> 00:02:36.930 Наранявания като провал, или отхвърляне, или самота, 00:02:36.930 --> 00:02:39.804 и те също могат да се влошат, ако ги игнорираме. 00:02:39.885 --> 00:02:43.266 И могат да засегнат живота ни по драматичен начин. 00:02:43.266 --> 00:02:47.750 И все пак, въпреки че има научно доказани методи 00:02:47.750 --> 00:02:52.766 за лекуване на този тип наранявания, не ги лекуваме. 00:02:53.377 --> 00:02:56.556 Дори не се сещаме, че трябва да го правим. 00:02:56.696 --> 00:03:01.467 "О, чувстваш се депресиран? Просто се поразсей, всичко е в главата ти." 00:03:01.467 --> 00:03:04.555 Представяте ли си да кажете това на човек със счупен крак: 00:03:04.555 --> 00:03:07.759 "Просто се поразтъпчи, всичко е в крака ти." 00:03:07.759 --> 00:03:09.608 (Смях) 00:03:09.608 --> 00:03:15.208 Време е да запълним пропастта между психическото и физическото си здраве. 00:03:15.271 --> 00:03:18.310 Време е да ги направим по-равностойни. 00:03:18.310 --> 00:03:20.513 Като двойка близнаци. 00:03:21.349 --> 00:03:24.999 Споменавайки това, брат ми също е психолог. 00:03:25.013 --> 00:03:28.096 Така че той също не е истински доктор. 00:03:28.096 --> 00:03:29.952 (Смях) 00:03:29.952 --> 00:03:31.963 Макар че не сме учили заедно. 00:03:31.963 --> 00:03:35.822 Всъщност, най-трудното нещо, което съм правил в живота си, 00:03:36.190 --> 00:03:39.012 бе да отида в Ню Йорк на другия край на Атлантическия океан, 00:03:39.012 --> 00:03:41.756 за да взема докторска степен по психология. 00:03:41.756 --> 00:03:44.690 Тогава бяхме разделени за пръв път в живота си 00:03:44.690 --> 00:03:48.071 и раздялата беше ужасна и за двама ни. 00:03:48.447 --> 00:03:51.542 Но докато той остана заобиколен от семейството и приятелите ни, 00:03:51.542 --> 00:03:54.185 аз бях сам в непозната страна. 00:03:54.185 --> 00:03:56.203 Липсвахме си страшно много, 00:03:56.203 --> 00:03:59.403 но по онова време международните разговори бяха твърде скъпи 00:03:59.403 --> 00:04:03.928 и можехме да си позволим да разговаряме по пет минути на седмица. 00:04:04.668 --> 00:04:06.396 Когато наближи рождения ни ден, 00:04:06.396 --> 00:04:08.766 беше първия, който нямаше да прекараме заедно, 00:04:08.766 --> 00:04:10.216 решихме да се поглезим 00:04:10.216 --> 00:04:13.575 и тази седмица бяхме решили да говорим десет минути. 00:04:13.575 --> 00:04:16.250 Прекарах сутринта, крачейки из стаята, 00:04:16.250 --> 00:04:18.043 докато чаках да се обади, 00:04:18.043 --> 00:04:19.771 и чаках, 00:04:20.415 --> 00:04:22.045 и чаках, 00:04:22.045 --> 00:04:23.985 но телефонът така и не звънна. 00:04:23.985 --> 00:04:26.136 Имайки предвид часовата разлика, си мислех 00:04:26.136 --> 00:04:28.708 "ОК, навън е с приятели, ще се обади по-късно." 00:04:28.708 --> 00:04:31.336 По онова време нямаше мобилни телефони. 00:04:31.336 --> 00:04:33.271 Но не се обади. 00:04:33.271 --> 00:04:38.082 И започнах да осъзнавам, че след като ме е нямало цели десет месеца, 00:04:38.082 --> 00:04:41.421 вече не му липсвах така, както той липсваше на мен. 00:04:42.173 --> 00:04:44.455 Е, знаех, че ще се обади на сутринта, 00:04:44.455 --> 00:04:49.602 но тази нощ бе една от най-тъжните и дълги нощи в живота ми. 00:04:50.580 --> 00:04:52.678 Събудих се на следващата сутрин, 00:04:52.678 --> 00:04:54.874 загледах се в телефона 00:04:54.874 --> 00:04:57.501 и забелязах, че съм го ритнал настрани от приемника, 00:04:57.501 --> 00:04:59.959 докато крачех около него предния ден. 00:05:00.710 --> 00:05:02.517 Измъкнах се от леглото, 00:05:02.517 --> 00:05:04.388 поставих слушалката обратно на място 00:05:04.388 --> 00:05:06.012 и телефонът звънна на секундата, 00:05:06.012 --> 00:05:09.331 беше брат ми и, майко мила, дали не беше бесен? 00:05:09.331 --> 00:05:11.528 (Смях) 00:05:11.528 --> 00:05:14.968 За него нощта също е била най-дългата и тъжна в живота му. 00:05:14.968 --> 00:05:17.560 Опитах се да обясня какво е станало, но той отвърна: 00:05:17.560 --> 00:05:20.650 "Не разбирам, щом видя, че аз не ти се обаждам, 00:05:20.718 --> 00:05:24.892 защо просто не вдигна телефона и не ми се обади ти?" 00:05:25.399 --> 00:05:27.031 Беше прав. 00:05:27.031 --> 00:05:29.038 Защо не му се обадих? 00:05:29.397 --> 00:05:34.518 Тогава нямах отговор, но днес имам и отговорът е прост. 00:05:35.298 --> 00:05:37.411 Самота. 00:05:38.082 --> 00:05:41.926 Самотата отваря дълбока психолигическа рана. 00:05:42.069 --> 00:05:44.225 Такава, че изкривява възприятията ни 00:05:44.225 --> 00:05:46.652 и разбърква мозъците ни. 00:05:46.652 --> 00:05:48.002 Кара ни да вярваме, 00:05:48.002 --> 00:05:51.892 че на хората около нас им пука много по-малко, отколкото всъщност. 00:05:51.892 --> 00:05:54.476 Вменява ни страх от това да направим първата крачка: 00:05:54.476 --> 00:05:58.613 защо да се поставяш в позиция да бъдеш отхвърлен и да страдаш, 00:05:58.613 --> 00:06:02.268 когато сърцето ти и така вече страда повече, отколкото можеш да понесеш? 00:06:02.473 --> 00:06:05.538 Тогава бях попаднал в лапите на дълбока самота, 00:06:05.538 --> 00:06:08.203 но бях заобиколен от хора по цял ден, 00:06:08.203 --> 00:06:10.345 затова не го осъзнавах. 00:06:10.345 --> 00:06:14.051 Но самотата се определя чисто субективно. 00:06:14.657 --> 00:06:17.932 Зависи единствено от това дали ти самият се чувстваш 00:06:17.932 --> 00:06:21.415 емоционално или социално откъснат от хората около теб. 00:06:21.415 --> 00:06:23.226 А аз се чувствах откъснат. 00:06:23.689 --> 00:06:26.322 Има много проучвания върху самотата 00:06:26.322 --> 00:06:28.822 и всички са ужасяващи. 00:06:29.863 --> 00:06:34.128 Самотата няма просто да те направи нещастен, тя ще те убие. 00:06:34.139 --> 00:06:35.463 Не се шегувам. 00:06:35.463 --> 00:06:38.687 Хроничната самота увеличава възможността да умрете по-рано 00:06:38.687 --> 00:06:40.792 с 14 процента. 00:06:41.102 --> 00:06:42.913 Четиринадесет процента. 00:06:43.074 --> 00:06:46.756 Самотата причинява високо кръвно налягане, висок холестерол 00:06:46.876 --> 00:06:50.559 дори потиска работата на имунната система, 00:06:50.615 --> 00:06:54.672 правейки те уязвим на всякакви видове болести и зарази. 00:06:54.672 --> 00:06:58.167 Всъщност, от всички разгледани случаи, учените са установили, 00:06:58.167 --> 00:07:01.990 че хроничната самота ви поставя в такъв риск 00:07:01.990 --> 00:07:06.488 за дългосрочното ви здраве и живот, какъвто е и риска при тютюнопушене. 00:07:06.691 --> 00:07:11.061 Е, цигарите идват с предупреждение: "Това може да те убие." 00:07:11.103 --> 00:07:13.290 Но самотата няма такова. 00:07:13.290 --> 00:07:15.232 И затова е толкова важно 00:07:15.232 --> 00:07:18.564 да приоритизираме психическото си здраве, 00:07:18.564 --> 00:07:21.439 да упражняваме емоционална хигиена. 00:07:21.439 --> 00:07:23.909 Защото няма как да лекуваш психологическа рана, 00:07:23.909 --> 00:07:25.761 ако дори не си разбрал, че си ранен. 00:07:25.791 --> 00:07:28.376 [Обръщайте внимание на душевната болка] 00:07:28.376 --> 00:07:31.163 Самотата не е единствената душевна рана, 00:07:31.163 --> 00:07:33.738 която изкривява възприятията ни и ни подвежда. 00:07:33.738 --> 00:07:34.693 [Провал] 00:07:34.693 --> 00:07:37.828 Провалът също го прави. 00:07:37.998 --> 00:07:42.110 Веднъж посетих детстка градина, където наблюдавах три деца 00:07:42.110 --> 00:07:44.782 да си играят с еднакви пластмасови играчки. 00:07:45.186 --> 00:07:49.494 Трябваше да плъзнат червения бутон и от играчката изкачаше сладко кученце. 00:07:49.905 --> 00:07:54.535 Едно от момиченцата опита да издърпа лилавия бутон, после опита да го натисне, 00:07:54.535 --> 00:07:57.278 накрая седна и се загледа в кутията 00:07:57.278 --> 00:07:59.410 с трепереща долна устна. 00:07:59.410 --> 00:08:02.346 Момченцето до нея видя всичко това, 00:08:02.346 --> 00:08:04.786 след което погледна неговата кутия и се разплака, 00:08:04.786 --> 00:08:06.839 без дори да я е докоснало. 00:08:07.132 --> 00:08:10.778 През това време другото момиченце опита всичко, за което се сети, 00:08:10.778 --> 00:08:12.747 докато не плъзна червения бутон, 00:08:12.747 --> 00:08:17.429 кученцето се показа и тя се разпищя от радост. 00:08:17.429 --> 00:08:20.619 И така, три деца с три еднакви играчки, 00:08:20.619 --> 00:08:23.609 но с три съвсем различни реакции по отношение на провала. 00:08:24.227 --> 00:08:28.468 Първите две деца бяха напълно способни да приплъзнат червения бутон. 00:08:29.016 --> 00:08:32.176 Единственото, което им попречи да успеят, 00:08:32.176 --> 00:08:36.473 бе умът им, който ги подмами да повярват, че не могат да се справят. 00:08:36.473 --> 00:08:40.599 Е, възрастните биват подмамвани по същия начин през цялото време. 00:08:40.930 --> 00:08:45.453 Всъщност, всички имаме у себе си насадени чувства и вярвания, 00:08:45.828 --> 00:08:50.024 които се проявяват всеки път, щом се натъкнем на разочарования и спънки. 00:08:50.024 --> 00:08:53.168 Наясно ли сте по какъв начин мозъкът ви реагира на провала? 00:08:53.418 --> 00:08:54.890 Нужно е да сте наясно. 00:08:54.890 --> 00:08:57.483 Защото ако умът ви се опитва да ви убеди, 00:08:57.483 --> 00:08:59.290 че не сте способен да направите нещо 00:08:59.290 --> 00:09:00.770 и вие му повярвате, 00:09:00.770 --> 00:09:04.130 тогава също като двете деца ще започнете да се чувствате безпомощни 00:09:04.130 --> 00:09:07.494 и ще се откажете прекалено рано или въобще няма да опитате. 00:09:07.604 --> 00:09:10.887 И тогава ще бъдете дори още по-убедени, че не сте способни да успеете. 00:09:10.887 --> 00:09:13.138 Виждате ли, ето защо толкова много хора 00:09:13.138 --> 00:09:15.785 живеят под реалния си потенциал. 00:09:15.785 --> 00:09:19.099 Защото някъде по пътя понякога и един единствен провал 00:09:19.099 --> 00:09:21.473 ги е убедил в това, че не могат да успеят, 00:09:21.473 --> 00:09:23.483 и те са повярвали. 00:09:23.483 --> 00:09:26.016 Щом веднъж бъдем убедени в нещо, 00:09:26.016 --> 00:09:28.626 е много трудно да променим нагласата си. 00:09:28.626 --> 00:09:30.516 Научих този урок по трудния начин, 00:09:30.516 --> 00:09:32.761 когато с брат ми бяхме тийнейджъри. 00:09:32.901 --> 00:09:36.350 Шофирахме с приятели по тъмна улица през нощта, 00:09:36.350 --> 00:09:38.192 когато ни спря полиция за проверка. 00:09:38.192 --> 00:09:41.454 В района беше станал обир и издирваха заподозрени. 00:09:41.454 --> 00:09:43.050 Полицаят се доближи до колата 00:09:43.050 --> 00:09:45.595 и освети шофьора с фенерчето си. 00:09:45.595 --> 00:09:49.134 После освети брат ми на предната седалка, а после и мен. 00:09:49.134 --> 00:09:51.736 Очите му се отвориха широко и възкликна: 00:09:51.736 --> 00:09:54.375 "Теб къде съм те виждал преди?" 00:09:54.375 --> 00:09:56.463 (Смях) 00:09:56.463 --> 00:09:59.615 А аз отвърнах: "На предната седалка." 00:10:00.439 --> 00:10:03.157 (Смях) 00:10:03.157 --> 00:10:05.510 Но това въобще не му прозвуча логично, 00:10:05.510 --> 00:10:07.629 затова реши, че съм се дрогирал. 00:10:07.629 --> 00:10:09.010 (Смях) 00:10:09.010 --> 00:10:11.413 Изкара ме от колата, претърси ме, 00:10:11.413 --> 00:10:13.453 съпроводи ме до полицейската кола, 00:10:13.453 --> 00:10:16.913 и чак след като потвърди, че нямам криминално досие, 00:10:16.913 --> 00:10:20.841 успях да му покажа, че имам брат близнак, който седи на предната седалка. 00:10:20.931 --> 00:10:24.761 Дори тогава, докато потегляхме с колата, по лицето му можеше да се прочете, 00:10:24.761 --> 00:10:28.254 че беше убеден, че се измъквам с нещо. 00:10:29.625 --> 00:10:33.575 Трудно е да променим мнението си, щом веднъж сме били убедени. 00:10:33.575 --> 00:10:38.525 Затова е съвсем нормално да се чувстваме обезверени, след като сме се провалили. 00:10:38.654 --> 00:10:42.451 Но не можете да си позволявате да бъдете убедени, че няма да успеете. 00:10:43.161 --> 00:10:46.037 Трябва да се борите с чувството на безпомощност. 00:10:46.037 --> 00:10:49.039 Трябва да поемете контрол над ситуацията 00:10:49.075 --> 00:10:52.924 и да прекъснете този негативен затворен кръг още в зародиш. 00:10:53.094 --> 00:10:55.128 [Спрете душевния кръвоизлив] 00:10:55.128 --> 00:10:57.371 Умовете и чувствата ни 00:10:57.371 --> 00:11:01.059 не са онези доверени приятели, за които сме ги смятали. 00:11:01.059 --> 00:11:03.863 Те са по-скоро като някой напълно непостоянен приятел, 00:11:03.863 --> 00:11:09.027 който в един момент те подкрепя, а в следващия се държи противно. 00:11:09.027 --> 00:11:10.915 Веднъж работих с една жена, 00:11:10.915 --> 00:11:14.836 която след двадесетгодишен брак и извънредно грозен развод 00:11:14.836 --> 00:11:17.383 най-накрая бе готова да тръгне на срещи. 00:11:17.383 --> 00:11:21.580 Беше срещнала един мъж онлайн, който изглеждаше хубав и преуспял, 00:11:21.580 --> 00:11:24.706 и най-важното, явно наистина си падаше по нея. 00:11:25.052 --> 00:11:28.078 Тя беше много развълнувана, купи си нова рокля, 00:11:28.078 --> 00:11:31.878 срещнаха се за по питие в един изискан бар в Ню Йорк. 00:11:31.878 --> 00:11:35.795 Десет минути след началото на срещата мъжът се надигнал от мястото си и казал: 00:11:35.795 --> 00:11:38.523 "Не съм заинтересован", после си тръгнал. 00:11:38.623 --> 00:11:40.727 [Отказ] 00:11:40.777 --> 00:11:43.523 Отхвърлянето е изключително болезнено. 00:11:44.110 --> 00:11:46.442 Тя била така засегната, че не могла да помръдне. 00:11:46.442 --> 00:11:48.662 Успяла само да се обади на приятелка. 00:11:48.662 --> 00:11:53.176 А ето какво казала приятелката: "Е, какво очакваше, 00:11:53.176 --> 00:11:56.722 имаш големи бедра, нямаш какво интересно да кажеш, 00:11:56.722 --> 00:11:59.683 защо един красив и успешен мъж като този 00:11:59.683 --> 00:12:02.296 въобще би излязъл със загубенячка като теб." 00:12:03.743 --> 00:12:07.239 Шокиращо, нали, че приятелката е могла да бъде толкова жестока? 00:12:07.239 --> 00:12:09.747 Но щеше да е много по-малко шокиращо, 00:12:09.747 --> 00:12:12.651 ако ви бях казал, че не приятелката е казала това. 00:12:12.651 --> 00:12:15.528 Жената го е казала сама на себе си. 00:12:15.528 --> 00:12:18.153 А това е нещо, което всички правим. 00:12:18.153 --> 00:12:20.200 Особено след отказ. 00:12:20.200 --> 00:12:23.603 Всички започваме да мислим за всичките си дефекти и недостатъци: 00:12:23.603 --> 00:12:25.891 какво ни се иска да бяхме, какво - да не бяхме, 00:12:25.891 --> 00:12:27.308 наричаме се с обидни имена. 00:12:27.308 --> 00:12:29.809 Може би не така грубо, но всички го правим. 00:12:29.839 --> 00:12:34.699 Интересно е, че го правим, защото самочувствието ни вече страда достатъчно. 00:12:34.953 --> 00:12:37.911 Защо искаме да го нараним дори още повече? 00:12:38.041 --> 00:12:40.817 Не бихме влошили фичизеска рана нарочно. 00:12:40.827 --> 00:12:43.523 Ако имате прорезна рана на ръката, няма да си кажете: 00:12:43.523 --> 00:12:47.289 "О, знам, ще взема ножа да видя колко по-дълбока може да стане." 00:12:47.289 --> 00:12:50.943 Но постоянно правим това с психологически наранявания. 00:12:50.943 --> 00:12:54.168 Защо? Поради бедна емоционална хигиена. 00:12:54.168 --> 00:12:57.619 Защото не отдаваме важност на психическото си здраве. 00:12:57.619 --> 00:12:59.396 От множество проучвания знаем, 00:12:59.396 --> 00:13:01.379 че когато самочувствието ви е по-ниско, 00:13:01.379 --> 00:13:04.473 сте по-податливи на стрес и безпокойство, 00:13:04.473 --> 00:13:07.630 неуспехите и отказите са по-болезнени 00:13:07.630 --> 00:13:10.348 и ви е по-трудно да ги преодолеете. 00:13:10.348 --> 00:13:13.434 Затова, бъдете ли отхвърлен, първото, което трябва да направите, 00:13:13.434 --> 00:13:15.841 е да възвърнете самочувствието си, 00:13:15.841 --> 00:13:19.001 не да станете част от "Боен клуб" и да го пребиете от бой. 00:13:20.005 --> 00:13:22.456 Когато изпитвате душевна болка, 00:13:22.456 --> 00:13:25.296 отнасяйте се към себе си със същото съчувствие, 00:13:25.296 --> 00:13:28.141 което бихте очаквали от добър приятел. 00:13:28.141 --> 00:13:30.277 [Защитавайте самочувствието си] 00:13:30.277 --> 00:13:34.042 Трябва да хващаме нездравословните си психологически навици и да ги променяме. 00:13:34.128 --> 00:13:38.810 Един от най-нездравословните и най-често срещани се нарича премисляне. 00:13:39.108 --> 00:13:41.499 Да изживяваш нещо отново и отново. 00:13:41.499 --> 00:13:43.640 Случва се, когато шефът ти се разкрещи, 00:13:43.640 --> 00:13:46.522 или професорът те накара да се почувстваш глупаво в час, 00:13:46.522 --> 00:13:49.113 или се скараш сериозно с приятел, 00:13:49.113 --> 00:13:52.929 и с дни не можеш да спреш да повтаряш сцената отново и отново в съзнанието си, 00:13:52.929 --> 00:13:55.022 а понякога и със седмици. 00:13:55.092 --> 00:13:58.394 Да премисляте разстройващи събития по този начин 00:13:58.394 --> 00:14:01.865 лесно може да се превърне в навик, и то в скъпо струващ. 00:14:01.865 --> 00:14:03.941 Защото, прекарвайки толкова много време, 00:14:03.941 --> 00:14:06.815 съсредоточени върху разстройващи и негативни мисли, 00:14:06.815 --> 00:14:10.552 всъщност се поставяте в значителен риск от развиване на 00:14:10.580 --> 00:14:13.631 клинична депресия, алкохолизъм, 00:14:13.631 --> 00:14:17.081 хранителни разстройства и дори сърдечносъдово заболяване. 00:14:17.081 --> 00:14:20.337 Проблемът е, че подтикът към премисляне 00:14:20.337 --> 00:14:24.429 се усеща като нещо наистина важно, затова е труден навик за прекъсване. 00:14:25.115 --> 00:14:27.179 Знам това със сигурност. 00:14:27.179 --> 00:14:31.300 Защото преди малко повече от година аз самият си създадох такъв навик. 00:14:31.300 --> 00:14:34.128 Виждате ли, брат ми беше диагностиран 00:14:34.128 --> 00:14:37.451 с трета степен на НХЛ, неходжкински лимфом. 00:14:37.451 --> 00:14:39.786 Формата на рак при него беше особено агресивна, 00:14:39.786 --> 00:14:43.037 имаше видими тумори по цялото си тяло. 00:14:43.631 --> 00:14:47.355 И трябваше да започне агресивен курс на химиотерапия. 00:14:48.494 --> 00:14:52.577 И аз не можех да спра да мисля за това, през което той преминава, 00:14:52.762 --> 00:14:56.054 не можех да спра да мисля за това колко много страда. 00:14:57.255 --> 00:15:00.785 Въпреки че той самият не се оплака. Нито веднъж. 00:15:01.012 --> 00:15:03.820 Имаше невероятно положителна нагласа. 00:15:03.820 --> 00:15:06.280 Психическото му здраве беше удивително. 00:15:06.918 --> 00:15:11.345 Аз бях физически здрав, но психологически бях пълен хаос. 00:15:12.014 --> 00:15:13.563 Но все пак знаех как да постъпя. 00:15:13.563 --> 00:15:16.933 Проучвания показват, че дори и двуминутно разсейване на вниманието 00:15:16.933 --> 00:15:20.867 е достатъчно да прекъсне импулса към премисляне в определен момент. 00:15:21.055 --> 00:15:24.305 И така, всеки път щом ме връхлиташе тревожна, отрицателна мисъл, 00:15:24.305 --> 00:15:28.664 се насилвах да се концентрирам върху нещо друго, докато подтикът не премине. 00:15:28.698 --> 00:15:33.263 И само след една седмица целият ми поглед върху нещата се промени 00:15:33.263 --> 00:15:36.251 и стана по-положителен и обещаващ. 00:15:36.693 --> 00:15:38.505 [Водете битка с негативното мислене] 00:15:38.505 --> 00:15:42.649 Девет седмици след старта на терапията брат ми се подложи на томографски скенер 00:15:42.744 --> 00:15:45.880 и аз бях до него, когато получи резултатите. 00:15:45.880 --> 00:15:48.497 Всички тумори бяха изчезнали. 00:15:48.497 --> 00:15:51.654 Все още му оставаха три курса химиотерапия. 00:15:51.654 --> 00:15:53.731 Но знаехме, че ще се възстанови. 00:15:54.306 --> 00:15:57.716 Тази снимка е от преди две седмици. 00:16:00.682 --> 00:16:03.587 Чрез предприемане на действия, когато се чувствате самотни, 00:16:03.595 --> 00:16:06.595 чрез промяна на реакциите си към неуспеха, 00:16:06.595 --> 00:16:09.157 чрез отбраняване на самочувствието си, 00:16:09.157 --> 00:16:11.649 чрез борба с отрицателното мислене, 00:16:11.649 --> 00:16:14.957 не само ще излекувате душевните си рани, 00:16:14.957 --> 00:16:18.174 а и ще изградите емоционална устойчивост, ще преуспеете. 00:16:19.673 --> 00:16:23.704 Преди сто години хората са започнали да практикуват лична хигиена. 00:16:23.768 --> 00:16:28.423 С това продължителността на живота е нараснала с над петдесет процента 00:16:28.423 --> 00:16:30.584 само в рамките на няколко десетилетия. 00:16:30.584 --> 00:16:34.468 Вярвам, че качеството ни на живот може да нарасне също толкова драстично, 00:16:34.468 --> 00:16:38.272 ако всички започнем да практикуваме емоционална хигиена. 00:16:38.841 --> 00:16:42.182 Можете ли да си представите как би изглеждал светът, 00:16:42.182 --> 00:16:44.476 ако всеки беше психически по-здрав? 00:16:44.476 --> 00:16:48.427 Ако имаше по-малко самота и по-малко депресии? 00:16:48.427 --> 00:16:51.099 Ако хората знаеха как да преодоляват неуспехите? 00:16:51.099 --> 00:16:54.413 Ако се чувстваха по-добре в кожата си и по-вдъхновени? 00:16:54.413 --> 00:16:57.652 Ако бяха по-щастливи и удовлетворени? 00:16:57.652 --> 00:17:00.826 Аз мога, защото това е светът, в който искам да живея, 00:17:02.226 --> 00:17:06.021 това е светът, в който и брат ми иска да живее. 00:17:06.021 --> 00:17:10.654 И ако вие станете информирани и промените няколко прости навика, 00:17:10.654 --> 00:17:14.352 тогава това е светът, в който всички ние ще можем да живеем. 00:17:15.071 --> 00:17:16.813 Благодаря ви много! 00:17:17.030 --> 00:17:20.511 (Ръкопляскане)