Имам приятел, който е художник и понякога той

споделя възгледи, с които не съм съвсем съгласен.

Той взима цвете и казва "Виж колко е красиво" и аз

съм съгласен. И той казва, виж, като художник, мога да видя колко е красиво,

но ти, като учен, разнищваш цялото нещо и то става скучно. Мисля си, че той е малко чалнат.

Първо, красотата, която той вижда е достъпна и за други хора и за мен, предполагам, макар

да не съм толкова естетически изтънчен като него;

но мога да оценя красотата на едно цвете.

В същото време, виждам много повече в това цвете от него. Мога да си представя клетките там вътре,

сложните процеси, които също така крият красота.

Красотата не е само в това измерение от един сантиметър, има красота също и в по-малки измерения.

Вътрешната структура, също процесите, фактът, че цветовете и цветето са еволюирали тъй че да

привличат насекоми да ги опрашват; интересно е.

Значи насекомите виждат цветовете.

Следва въпрос: това естетическо чувство съществува ли и в по-нисшите форми... защо е естетическо...

всякакви видове интересни въпроси, които с науката, познанието, само увеличават удивлението,

и мистерията, и великолепието на едно цвете. Науката само добавя. Не разбирам какво по-точно отнема.

Ако очаквате науката да даде отговори на всичките прекрасни въпроси за това какво сме,

накъде отиваме, какъв е смисълът на вселената и прочие, тогава набързо бихте се разочаровали

и бихте потърсили някакви мистични отговори на тези въпроси. Как един учен би приел мистичен въпрос,

не знам, смисълът на духа е да разберем... Както и да е, искам да кажа, че не разбирам.

Но все пак, ако се замислите, ние изследваме, опитваме се да открием

колкото се може повече за света.

Хората ме питат "Крайните закони на физиката ли търсиш?'

Не, просто се опитвам да узная повече за света, и ако се окаже, че има прост

основен закон, който обяснява всичко, така да бъде.

Ще бъде приятно да го открием. Ако се окаже, че е като глава лук с милиони слоеве,

а ние просто сме отегчени от слоевете, тогава така стоят нещата.

Но както и да стоят нещата, природата е налице и тя ще ни се открие такава, каквато е.

Следователно, когато я изследваме, не бива да сме предубедени какво по-точно търсим,

освен че искаме да знаем повече за него.

Вижте, едно нещо е сигурно: мога да живея със съмнение и несигурност и без да зная.

Мисля, че е далеч по-интересно да живееш без да знаеш, отколкото да имаш погрешни отговори.

Аз имам приблизителни отговори и вероятни убеждения, и различни степени на сигурност

за различните неща, но за нищо не съм абсолютно сигурен,

а има много неща, за които не знам нищо.

Но не съм длъжен да знам отговора. Не се страхувам, когато не знам;

или когато съм изгубен без цел сред мистериозната вселена, а така стоят нещата,

доколкото мога да преценя. Това не ме плаши.

Като цяло, не мога да повярвам на специалните истории,

измислени да опишат връзката ни с вселената в широк смисъл, защото те изглежда са

прекалено прости, прекалено свързани... местни, провинциални. Земята, той дойде на земята!

Една от особеностите на бог е, че идва на Земята, видите ли.

А вижте колко много има извън нея, просто не е пропорционално.

Както и да е, няма полза да спорим. Просто се опитвам

да ви кажа: чрез научната перспектива, тази на баща ми, би трябвало да сме способни да различим истинското от това,

което може би не е; веднъж започнали да се съмнявате, а това е основна част от моята душа, да се съмнявам

и да задавам въпроси; щом се съмнявате и питате, става малко по-трудно да повярвате.

Красота

Поредицата за Ричард Файнман е страничен проект на

facebook.com/thesaganseries

Превод: Mythack

Автор: Reid Gower.