Времето лети.

Изминаха почти 20 години,

откакто в опита си да преформулирам начина, по който използваме информацията,

начина, по който работим заедно, измислих световната мрежа.

Сега, 20 години по-късно, тук на TED

ще ви помоля да ми помогнете за една нова преформулировка.

Връщайки се назад към 1989,

тогава написах една записка, в която предложих глобалната хипертекстова система.

По онова време никой не й обърна внимание.

Но 18 месеца по-късно, така възниква иновацията,

18 месеца по-късно шефът ми каза, че мога да осъществя идеята си

като страничен проект, един вид, на игра,

да изпробвам възможностите на един наш нов компютър.

Отпусна ми време, за да напиша кода.

И аз нахвърлях как според мен трябва да изглежда HTML,

хипертекстовия протокол HTTP,

идеята за URL - названието за всичко,

започващо с HTTP.

Написах и публикувах кода.

Защо го направих?

Основно защото се чувствах неудовлетворен.

Работех като софтуерен инженер

в тази огромна и вълнуваща лаборатория,

в която идваха хора от целия свят.

Те носиха със себе си различни компютри.

Използваха всевъзможни формати за информацията си.

Всякакви видове системи за документиране.

И сред цялото това многообразие,

ако исках да създам нещо,

използвайки малко от тук и малко от там,

за да разгледам всяко едно нещо, трябваше да използвам различен компютър,

да се науча да използвам нова програма

и намирах нужната информация в нов формат.

А форматите се оказваха несъвместими.

Всичко това бе много изнервящо.

Особено ме дразнеше целия този неизползван потенциал.

Всъщност всички тези дискове съдържаха документи.

И ако си ги представим

като част от една голяма виртуална система за документиране в небето,

примерно в Интернет,

то животът ни би бил много по-лесен.

Хрумне ли ви подобна идея, тя не спира да човърка съзнанието ви,

и дори и ако никой не прочете вашата записка -

всъщност той я бе прочел, намериха неговото копие след смъртта му.

Бе написал "неясна, но вълнуваща" с молив в ъгъла.

(Смях)

Но в общи линии бе трудно, наистина трудно да се обясни

какво представлява мрежата.

Трудно е днес да се обясни на хората, колко е било трудно тогава.

Когато TED се появи, нямаше мрежа

и да "кликнеш" не означаваше същото, което означава днес.

Можех да покажа на някого част от хипертекст,

страница с линкове,

и кликвайки върху линка, хоп - появява се друга страница с хипертекст.

Не особено впечатляващо.

Вече го бяхме виждали - като документи с хипертекст на компакт дискове.

Трудната част беше да ги накарам да използват въображението си.

Да си представят, че тази връзка може да бъде

към практически всеки документ, за който могат да си помислят.

Този скок на мисълта бе изключително труден.

Но някои хора успяха да го направят.

Беше трудно за обяснение, но започна да се заражда едно движение.

И именно това беше най-забавната част.

Това бе най-вълнуващото,

не технологията, не това, което хората можеха да направят с нея,

а зараждането на една общност, духът на всички тези хора,

които се срещаха, изпращаха си мейли.

Така изглеждаше ситуацията тогава.

И знаете ли, колкото и странно да звучи, днес се случва нещо подобно.

Тогава аз помолих всеки да публикува документите си,

попитах ви: "Бихте ли качили документите си в тази мрежа?"

И вие го направихте.

Благодаря.

Но какво преживяване беше, нали?

Беше ни много интересно,

защото открихме, че всичко, което се случва в тази мрежа,

е направо поразително.

То е много повече, отколкото сме си представяли в началото,

когато направихме първия сайт,

с който поставихме началото.

Сега, аз искам от вас да качите вашите данни в мрежата.

Оказва се, че все още има огромен неизползван потенциал.

Все още хората са неудлетворени,

защото данните не присъстват в мрежата като данни.

Какво означава "данни"? Каква е разликата между документи и данни?

Вие четете документите, нали?

Вие ги четете, до една или друга степен, следвате връзките в тях и това е всичко.

Данните - с помощта на компютъра можем да направим всичко, което ни хрумне.

Някой от вас присъствал ли е на лекцията на Ханс Рослинг?

Една от впечатляващите - да, много хора са я видяли -

една от най-впечатляващите лекции на TED.

По време на своята презентация Ханс

ни показа в различни цветове за различните страни

нивото на доходите по едната ос

и детската смъртност, и той анимира тази графика във времето.

Той взе нужните данни и направи презентация,

която разби много от митовете

за икономиките в развиващия се свят.

Един от неговите слайдове изглеждаше горе-долу така.

В него се съдържаха всички данни.

Да, данните са кафяви, квадратни и скучни,

това е начинът, по който мислим за тях, нали?

Защото сами по себе си данните не могат да бъдат използвани.

Но всъщност данните ръководят голяма част от живота ни

и това се случва, защото някой взема тези данни и прави нещо с тях.

В този случай Ханс е събрал данните,

които е намерил в най-различни сайтове и документи на ООН.

Той ги е събрал на едно място

и ги е комбинирал в нещо по-интересно от оригинала.

След това ги е въвел в този софтуер,

който мисля, че е бил първоначално разработен от сина му,

и е създал тази чудесна презентация.

И Ханс изрично ни подчерта следното:

"Наистина е важно да имате много данни."

Зарадвах се, когато на партито снощи

го чух да продължава да повтаря: "Наистина е важно да имате много данни."

Нека сега да помислим какво ще се случи,

ако обединим не просто два фрагмента от данни, или шест, както направи той.

Да си представим един свят, където всички са публикували данните си в мрежата

и на практика всичко, за което можете да се сетите е там.

Ще наречем това свързани данни.

Свързаните данни - това е една изключително проста технология.

Ако искате да публикувате нещо в интернет, има 3 правила:

първото правилo са HTTP имената,

а именно, всичко, което започва с http:

Използваме ги не само за документи,

а и за нещата, за които се говори в тези документи.

Използваме ги за хора, за места,

използваме ги за вашите продукти, за събития.

Всички концептуални неща си имат име, започващо с HTTP.

Второто правило е, че ако взема едно HTTP име и го намеря в мрежата,

и изтегля всички данни за него

използвайки HTTP протокола на мрежата,

аз ще получа част от данните в стандартен формат,

и тези данни биха били полезни за някой, който би искал

да узнае за този предмет, човек или за това събитие.

Кой ще бъде на събитието? Кой е този човек,

къде е бил роден и подобна информация.

Второто правило е да получа обратно важна информация.

И третото правило е, че когато получа тази информация,

тя не трябва да бъде само за височината, мястото на раждане на даден човек,

а трябва да бъде взаимосвързана.

Данните са важни заради своята взаимосвързаност.

И това е най-интересното.

Този човек е роден в Берлин, а Берлин е в Германия.

И когато имаме свързаност с други данни,

тогава другия обект, с който данните са свързани,

получава едно от тези имена, започващи с HTTP.

И така аз ще мога да потърся този обект в мрежата.

Търсейки информация за даден човек, аз ще мога да открия града, в който е бил роден,

да открия в кой регион е този град,

какво е неговото население и т.н.

Мога да разгледам цялата тази информация.

И в това се състои същността.

Това са свързаните данни.

Преди няколко години написах статия озаглавена "Свързани данни"

и скоро след това всичко се задвижи.

Идеята за свързаните данни е, че имаме много и много от

тези кутии, каквито имаше Ханс

и имаме много и много неща, поникващи от тези кутии.

Това не са просто много растения.

Това не е просто един корен, захранващ едно растение,

зад всяко от тези растения

стои презентация, анализ и ако някой търси закономерности в данните -

той може да разгледа всички данни

и да ги свърже едни с други.

И най-важното за данните е,

че колкото повече данни свързвате заедно, толкова по-мощни са те.

И така, свързани данни.

Тази идея се разпространи.

И много скоро Крис Бицър от Свободния Университет в Берлин,

един от първите хора, публикуващи интересни неща,

забеляза, че Уикипедия,

онлайн енциклопедията,

съдържаща много на брой интересни документи.

В тези документи има малки квадрати, малки кутийки.

И повечето информационни кутийки съдържат данни.

Той написа програма, която да извлече данните от Уикипедия

и да ги събере на едно място със свързани данни

в мрежата, което той нарече dbpedia.

Dbpedia е това синьо мехурче в средата на този слайд.

И ако потърсите Берлин,

ще видите, че има други мехурчета с данни,

които също съдържат информация за Берлин и те са свързани едно с друго.

Така че ако изтеглиш всички данни от dbpedia за Берлин,

ще изтеглиш и тези допълнителни неща.

Вълнуващото е, че това начинание се разраства.

Това отново е движение на обикновените хора.

Нека да разгледаме пак данните.

Данните могат да приемат много и различни форми.

Помислете за разнообразието в мрежата. Много е важно,

че мрежата ви позволява да качите там всякакви видове данни.

Такова разнообразие наблюдаваме и при данните.

Имаме правителствени данни, корпоративни данни,

научни данни, лични данни,

метеорологични данни, данни за събития,

данни за лекции, новини и още много.

Ще спомена някои от тях,

за да добиете представа за тяхното разнообразие

и да видите колко много е този неизползван потенциал.

Да започнем с правителствените данни.

Барак Обама каза в една своя реч,

че данните на американското правителство ще бъдат достъпни в Интернет

в достъпен формат.

Надявам се да ги качат като свързани данни.

Това е важно. Защо?

Не само заради прозрачността, да прозрачността в действията на правителството е важна,

но данните - това са данните от всички министерства.

Помислете колко много от тези данни са за живота в Америка в момента.

Те са много полезни. Имат стойност.

Мога да ги използвам в бизнеса си.

Ако съм дете, мога да ги използвам, за да си напиша домашното.

В случая ще направим света по-добър,

ако направим тези данни достъпнни.

Всъщност ако сте отговаряли или ако знаете за някакви данни

в министерство, често откривате, че

тези хора са силно изкушени да ги запазят за себе си.

Ханс нарича това "прегръщане" на базите данни.

Прегръщате базата си данни, не искате да я пуснете на свобода,

докато не й направите един хубав сайт.

Искам да ви предложа,

вместо да й правите хубав сайт,

всъщност направете й хубав сайт, защо не?

Направете го, но преди това

ни дайте суровите данни,

искаме данните.

Искаме необработените данни.

Трябва да поискаме тези сурови данни сега.

И ще ви помоля да поупражним това сега.

Кажете "сурови".

Публиката: Сурови.

Тим Бърнърс-Лий: "Ще кажете ли "данни"?

Публиката: Данни.

ТБЛ: Ще кажете ли "Сега"?

Публиката: Сега!

ТБЛ: Сурови данни сега!

Публиката: Сурови данни сега!

Упражнявайте това. Важно е, защото нямате представа колко извинения

измислят хората, за да не се разделят с данните си

и за да не ви ги дадат, въпреки че като данъкоплатец сте си платили за това.

И това не е само в Америка, а в целия свят.

И не важи само за правителствата, разбира се, а и за компаниите.

Ще споделя с вас още някои мои размисли за данните.

Събрали сме се тук на TED и си даваме ясна сметка

за огромните предизвикателства пред човечеството днес -

да намери лек за рака, да разбере мозъка, за да излекува Алцхаймер,

да разбере икономиката, за да я направи малко по-стабилна,

да разбере как работи светът.

Хората, които ще решат тези проблеми, учените,

имат някакви смътни идеи,

които се опитват да обяснят в мрежата.

Но в момента голяма част от знанието на човешката раса

е под формата на бази от данни в техните компютри

и в момента те не са споделени с никой.

Ще ви дам един пример -

ако се занимавате с откриването на лекарство за Алцхаймер

в момента се публикуват огромно количество свързани данни,

защото учените в тази сфера са осъзнали,

че това е страхотен начин да се излезе от тези силози,

защото техните данни за генома са в една база данни

в една сграда, а данните за протеините - в друга.

Сега те свързват тези данни едни с други

и могат да задат въпроса, за който вие не бихте се сетили,

нито пък аз бих се сетил, но те - да.

Кои протеини участващи в трансдукцията на сигналите

са също свързани и с пирамидалните неврони?

Вземате този въпрос и го написвате в Google.

Разбира се, няма да намерите страница, която да отговори на този въпрос,

защото никой досега не си го е задал.

Ще получите 223,000 резултата,

но нито един няма да ви свърши работа.

Ако зададете този въпрос на техните взаимосвързани данни,

ще имате 32 резултата, всеки от които е протеин с тези характеристики

и вие можете да го разгледате.

За учените възможността да зададете тези въпроси,

които свързват много и различни дисциплини,

е наистина огромна промяна.

Това е много, много важно.

В момента учените са напълно парализирани -

потенциалът на данните, които са събрали другите учени е заключен

и ние трябва да го освободим, за да разрешим тези огромни проблеми.

Ако продължа в този дух, ще решите, че всички данни идват от големи институции

и нямат нищо общо с вас.

Това не е така.

Всъщност данните са за нашия живот.

Влизате в любимия си сайт за социални мрежи

и казвате "Този е мой приятел!"

Хоп! Взаимоотношение. Данни.

Казвате: "Тази снимка е на еди-кой-си човек."

Хоп! Данни! Данни, данни, данни.

Всеки път, когато направите нещо в този сайт,

той взема данните и ги използва, придава им нова цел,

и ги използва, за да направи живота на другите потребители на сайта по-интересен.

Но когато отидете на друг сайт с взаимосвързани данни,

например, на сайт за туризъм

и кажете: "Искам да изпратя тази снимка до всички хора в онази група."

не можете да прескочите стените.

Economist написа статия затова, много хора блогнаха за това -

това огромно разочарование.

За да разрушим тези силози, ни е нужна съвместимост

между сайтовете със социални мрежи.

Трябва да го направим със свързани данни.

Последният вид данни, който ще спомена, е може би най-интересният.

Преди да дойда тук, погледнах в OpenStreetMap,

това е едновременно карта и Wiki.

Като увеличим мащаба, това квадратче става театър, в който сме ние сега -

The Terrace Theater. Тук си няма име.

Мога да редактирам картата като избера театъра

напиша отдолу името и запазя промяната.

Сега ако отидете на OpenStreetMap.org

и намерите това място, ще видите че то си има име.

Аз го направих. Аз!

Направих това в картата. Току-що!

Аз я промених. И знаете ли?

Ако в тази карта всеки може да промени по нещо

това ще бъде един невероятен ресурс,

защото всеки ще свърши своята част.

И това е същността на свързаните данни.

Тя се заключава в това, всеки да свърши своята част,

да направи нещо малко, но част от голямото.

Така функционират свързаните данни.

Вие правите вашата част, останалите - своята.

Може да нямате много данни, които сами да сте сложили там,

но може да поискате такива да бъдат качени от някой друг.

Изпробвали сме това.

За свързаните данни може да се говори много.

Разказах ви една малка част от същността им.

Данните присъстват във всички аспекти на живота ни,

на работата и удоволствията ни

и не се интересуваме само къде да намерим тези данни,

а как да ги свържем едни с други.

И когато свържете тези данни, ще се сдобиете с невероятни възможности,

които в настоящата мрежа от документи са недостижими.

Ще получите огромна сила.

Сега сме в етапа,

когато трябва да направим това - има хора, които намират това за добра идея,

и мисля, че много хора тук на TED инвестират в идеи,

които не обещават незабавно връщане на средствата,

защото тази например ще има стойност, когато всички останали се включат в нея,

те правят това, защото са такъв тип личност, която прави нещо,

което би било полезно, ако всички други също го направят.

Моята идея е за свързаните данни.

Искам от вас да ги създадете.

Искам от вас да настоявате да ги получите.

И мисля, че това е идея, която заслужава да бъде разпространена.

Благодаря.

(Аплодисменти)