1 00:00:00,690 --> 00:00:03,450 В това видео искам да докажа още едно-две 2 00:00:03,450 --> 00:00:08,980 полезни неща по геометрия и по-точно това, че вписан ъгъл 3 00:00:08,980 --> 00:00:14,950 е този ъгъл, чийто връх лежи 4 00:00:14,950 --> 00:00:17,080 на окръжност. 5 00:00:17,080 --> 00:00:19,800 Това е нашият вписан ъгъл. 6 00:00:19,800 --> 00:00:24,950 Ще го обознача като ψ (пси), ще ползвам ψ за вписан ъгъл 7 00:00:24,950 --> 00:00:27,170 и ъгли в това видео. 8 00:00:27,170 --> 00:00:33,530 Ъгъл ψ, вписаният ъгъл, е точно 1/2 от 9 00:00:33,530 --> 00:00:37,880 централния ъгъл, който отсича същата дъга. 10 00:00:37,880 --> 00:00:40,730 Използвах доста сложни думи, но мисля, че 11 00:00:40,730 --> 00:00:41,650 разбираш какво имам предвид. 12 00:00:41,650 --> 00:00:42,820 Значи това е ψ. 13 00:00:42,820 --> 00:00:44,470 Това е вписан ъгъл. 14 00:00:44,470 --> 00:00:48,710 Той лежи, неговият връх лежи на окръжността. 15 00:00:48,710 --> 00:00:52,570 Ако построиш двете рамена, прилежащи към този ъгъл, 16 00:00:52,570 --> 00:00:56,040 или двете хорди, които определят този ъгъл, те пресичат 17 00:00:56,040 --> 00:00:57,340 окръжността в другия край. 18 00:00:57,340 --> 00:01:00,390 Ако погледнеш частта от окръжността, 19 00:01:00,390 --> 00:01:03,730 която е отсечена от него, това е дъгата, която е 20 00:01:03,730 --> 00:01:06,160 съответстваща на ъгъл ψ. 21 00:01:06,160 --> 00:01:09,010 Много сложни думи, но мисля, че идеята е 22 00:01:09,010 --> 00:01:09,920 ясна. 23 00:01:09,920 --> 00:01:28,485 Това тук е дъгата, съответна на ъгъл ψ, където ψ е 24 00:01:28,485 --> 00:01:31,560 този вписан ъгъл тук, върхът му лежи 25 00:01:31,560 --> 00:01:32,400 на окръжността. 26 00:01:32,400 --> 00:01:37,920 Сега, централен ъгъл е ъгъл, чийто връх 27 00:01:37,920 --> 00:01:39,460 лежи в центъра на окръжността. 28 00:01:39,460 --> 00:01:41,880 Да речем, че това тук... ще опитам на око... 29 00:01:41,880 --> 00:01:45,510 това тук е центърът на окръжността. 30 00:01:45,510 --> 00:01:51,360 Ще начертая централен ъгъл, който допира същата дъга. 31 00:01:51,360 --> 00:01:58,470 Това изглежда като централен ъгъл, отсичащ същата дъга. 32 00:01:58,470 --> 00:01:59,390 Така. 33 00:01:59,390 --> 00:02:01,440 Да наречем това тита. 34 00:02:01,440 --> 00:02:06,030 Този ъгъл е ψ, този ъгъл тук е θ (тита). 35 00:02:06,030 --> 00:02:10,120 В това видео ще докажа, че ψ е винаги 36 00:02:10,120 --> 00:02:14,050 равно на 1/2 θ. 37 00:02:14,050 --> 00:02:18,220 Ако ти кажа, че ψ е равно на... не знам, 38 00:02:18,220 --> 00:02:21,330 25 градуса, то ти можеш веднага да намериш, че θ 39 00:02:21,330 --> 00:02:23,090 е равно на 50 градуса. 40 00:02:23,090 --> 00:02:26,080 Ако кажа, че θ е 80 градуса, можеш 41 00:02:26,080 --> 00:02:29,300 веднага да намериш, че ψ е 40 градуса. 42 00:02:29,300 --> 00:02:31,500 Да докажем това всъщност. 43 00:02:31,500 --> 00:02:34,520 Ще изчистя това. 44 00:02:34,520 --> 00:02:37,730 Добро начало е... или тук ще започна 45 00:02:37,730 --> 00:02:40,460 от един специален случай. 46 00:02:40,460 --> 00:02:45,250 Ще начертая вписан ъгъл, но една от хордите, 47 00:02:45,250 --> 00:02:47,910 които го определят, ще бъде диаметър на окръжността. 48 00:02:47,910 --> 00:02:50,526 Няма да бъде обичайният случай, това ще е 49 00:02:50,526 --> 00:02:51,320 специален случай. 50 00:02:51,320 --> 00:02:55,325 Да видим, това е центърът на моята окръжност. 51 00:02:55,325 --> 00:02:59,030 Опитвам да го направя на око. 52 00:02:59,030 --> 00:03:00,770 Центърът изглежда така. 53 00:03:00,770 --> 00:03:04,210 Ще построя диаметър. 54 00:03:04,210 --> 00:03:06,440 Диаметърът изглежда така. 55 00:03:06,440 --> 00:03:09,410 После ще дефинирам моя вписан ъгъл. 56 00:03:09,410 --> 00:03:11,860 Този диаметър е едното му рамо. 57 00:03:11,860 --> 00:03:15,910 И после другото рамо може да е така. 58 00:03:15,910 --> 00:03:20,520 Ще нарека това тук ψ (пси). 59 00:03:20,520 --> 00:03:27,120 Ако това е ψ, тази дължина тук е радиус – това е 60 00:03:27,120 --> 00:03:29,330 нашият радиус на нашата окръжност. 61 00:03:29,330 --> 00:03:33,080 После тази дължина тук също е радиус на 62 00:03:33,080 --> 00:03:35,760 нашата окръжност, от центъра към обиколката. 63 00:03:35,760 --> 00:03:38,130 Окръжността представлява множеството от всички точки, които са 64 00:03:38,130 --> 00:03:40,340 точно на един радиус разстояние от центъра. 65 00:03:40,340 --> 00:03:43,610 Това също е радиус. 66 00:03:43,610 --> 00:03:47,920 Този триъгълник тук е равнобедрен триъгълник. 67 00:03:47,920 --> 00:03:49,890 Той има две страни, които са равни. 68 00:03:49,890 --> 00:03:51,880 Две страни, които определено са равни. 69 00:03:51,880 --> 00:03:54,630 Знаем, че когато имаме две равни страни, 70 00:03:54,630 --> 00:03:57,290 прилежащите им ъгли при основата са също равни. 71 00:03:57,290 --> 00:04:00,640 Това ще бъде също равно на ψ. 72 00:04:00,640 --> 00:04:02,130 Може да не разпознаваш това, защото 73 00:04:02,130 --> 00:04:03,180 е наклонено така. 74 00:04:03,180 --> 00:04:05,720 Но мисля, че много от нас, когато видят триъгълник, който изглежда така, 75 00:04:05,720 --> 00:04:10,940 ако кажем, че това е r и това е r, тези двете 76 00:04:10,940 --> 00:04:17,860 страни са равни, и ако това е r, то също 77 00:04:17,860 --> 00:04:20,830 знаеш, че този ъгъл също ще бъде ψ. 78 00:04:20,830 --> 00:04:23,930 Ъглите при основата са равни в равнобедрения триъгълник. 79 00:04:23,930 --> 00:04:26,720 Това е ψ, това е също ψ. 80 00:04:26,720 --> 00:04:29,770 Сега да видим централния ъгъл. 81 00:04:29,770 --> 00:04:32,710 Това е централният ъгъл, отсичащ същата дъга. 82 00:04:32,710 --> 00:04:35,920 Да подчертаем дъгата, която и двата ъгъла отсичат. 83 00:04:35,920 --> 00:04:40,300 Това тук е дъгата, която и двата отсичат. 84 00:04:40,300 --> 00:04:44,350 Това е моят централен ъгъл тук, ъгъл θ. 85 00:04:44,350 --> 00:04:49,000 Ако този ъгъл е θ, какъв ще бъде този ъгъл? 86 00:04:49,000 --> 00:04:50,620 Този ъгъл тук. 87 00:04:50,620 --> 00:04:53,010 Добре, този ъгъл е допълващ до 180 за θ, 88 00:04:53,010 --> 00:04:56,640 значи е 180 – θ. 89 00:04:56,640 --> 00:04:59,560 Когато събереш тези два ъгъла, става 180 градуса 90 00:04:59,560 --> 00:05:01,750 или те образуват права. 91 00:05:01,750 --> 00:05:03,790 Те са допълващи се до 180 градуса. 92 00:05:03,790 --> 00:05:06,740 Сега ние също така знаем, че тези три ъгъла лежат 93 00:05:06,740 --> 00:05:08,260 в един и същ триъгълник. 94 00:05:08,260 --> 00:05:12,030 Те трябва общо да са 180 градуса. 95 00:05:12,030 --> 00:05:19,300 Получаваме това ψ плюс това ψ, плюс този 96 00:05:19,300 --> 00:05:25,420 ъгъл, който е 180 – θ, т.е. плюс 180 – θ. 97 00:05:25,420 --> 00:05:29,130 Тези три ъгъла са общо 180 градуса. 98 00:05:29,130 --> 00:05:31,740 Те са трите ъгъла на триъгълника. 99 00:05:31,740 --> 00:05:37,115 Сега можем да извадим 180 от двете страни. 100 00:05:37,140 --> 00:05:43,260 ψ + ψ е 2 ψ, минус θ е равно на 0. 101 00:05:43,260 --> 00:05:44,890 Добавяме θ от двете страни. 102 00:05:44,890 --> 00:05:48,750 И получаваме, че 2ψ = θ. 103 00:05:48,750 --> 00:05:52,850 Умножаваме двете страни по 1/2 или разделяме двете страни на 2. 104 00:05:52,850 --> 00:05:56,680 Получаваме, че ψ е равно на 1/2 θ. 105 00:05:56,680 --> 00:06:00,070 Току-що доказахме това, което искахме, за специалния случай, 106 00:06:00,070 --> 00:06:07,120 в който нашият вписан ъгъл е определен, където едното рамо, 107 00:06:07,120 --> 00:06:11,200 ако искаш да разгледаш тези хорди като рамена, където едно от рамената, 108 00:06:11,200 --> 00:06:15,220 което определя този вписан ъгъл, 109 00:06:15,220 --> 00:06:17,180 лежи на диаметъра. 110 00:06:17,180 --> 00:06:19,200 Диаметърът образува част от този лъч. 111 00:06:19,200 --> 00:06:21,720 Това е специален случай, където едното рамо 112 00:06:21,720 --> 00:06:23,760 лежи на диаметъра. 113 00:06:23,760 --> 00:06:27,660 Вече можем да обобщим това. 114 00:06:27,660 --> 00:06:30,580 Сега знаем, че ако това е 50, то това е 115 00:06:30,580 --> 00:06:32,820 100 градуса и обратно, нали? 116 00:06:32,820 --> 00:06:37,460 За всяко ψ или θ, ψ ще бъде 1/2 от това 117 00:06:37,460 --> 00:06:40,450 или за всяко ψ ъгъл θ ще бъде 118 00:06:40,450 --> 00:06:41,830 2 по това. 119 00:06:41,830 --> 00:06:44,110 Сега това е вярно за всички случаи. 120 00:06:44,110 --> 00:06:55,440 Можем да ползваме тази идея по всяко време – така просто като ползваме 121 00:06:55,440 --> 00:06:59,460 това решение, можем да обобщим малко, 122 00:06:59,460 --> 00:07:02,890 въпреки, че не се прилага за всички вписани ъгли. 123 00:07:02,890 --> 00:07:09,170 Да видим вписан ъгъл, който изглежда така. 124 00:07:10,680 --> 00:07:12,980 В тази ситуация, центърът, както виждаш, центърът 125 00:07:12,980 --> 00:07:15,470 лежи вътре в ъгъла. 126 00:07:15,470 --> 00:07:17,150 Това е моят вписан ъгъл. 127 00:07:17,150 --> 00:07:18,890 Искам да намеря връзка между този вписан ъгъл 128 00:07:18,890 --> 00:07:22,450 и централния ъгъл, който отсича 129 00:07:22,450 --> 00:07:24,360 същата дъга. 130 00:07:24,360 --> 00:07:29,880 Това е моят централен ъгъл, отсичащ същата дъга. 131 00:07:29,880 --> 00:07:33,550 Добре, ще кажеш: "Нито едно рамо, или пък тези 132 00:07:33,550 --> 00:07:37,310 хорди, които определят този ъгъл, нито едно от тях не е диаметър, 133 00:07:37,310 --> 00:07:40,400 но можем да построим диаметър. 134 00:07:40,400 --> 00:07:43,300 Ако центърът е между двете хорди 135 00:07:43,300 --> 00:07:46,100 можем да построим диаметър. 136 00:07:46,100 --> 00:07:48,920 Можем да построим диаметър по този начин. 137 00:07:48,920 --> 00:07:51,680 Ако построим диаметър така, ако определим този ъгъл 138 00:07:51,680 --> 00:07:55,430 като ψ1, то този ъгъл е ψ2. 139 00:07:55,430 --> 00:07:58,320 Очевидно е, че ψ е сумата от тези два ъгъла. 140 00:07:58,320 --> 00:08:04,350 Означаваме този ъгъл θ1, а този ъгъл θ2. 141 00:08:04,350 --> 00:08:07,240 Веднага знаем, че като ползваме резултата, който току-що получихме, 142 00:08:07,240 --> 00:08:12,540 тъй като едното рамо на нашия ъгъл в двата случая е 143 00:08:12,540 --> 00:08:18,260 диаметър сега, знаем, че това ψ1 ще бъде 144 00:08:18,260 --> 00:08:22,010 равно на 1/2 от ъгъл θ1. 145 00:08:22,010 --> 00:08:24,870 Знаем, че това ψ2 ще бъде 1/2 от θ2. 146 00:08:24,870 --> 00:08:30,140 ψ2 ще бъде 1/2 от ъгъл θ2. 147 00:08:30,140 --> 00:08:39,850 Значи ψ, което е ψ1 + ψ2 ще бъде 148 00:08:39,850 --> 00:08:41,120 равно на тези две неща. 149 00:08:41,120 --> 00:08:47,580 1/2 θ1 + 1/2 θ2. 150 00:08:47,580 --> 00:08:51,180 ψ1 + ψ2 е равно на първия вписан 151 00:08:51,180 --> 00:08:53,850 ъгъл, който искаме да разгледаме, обикновено ψ. 152 00:08:53,850 --> 00:08:54,980 Това е ψ. 153 00:08:54,980 --> 00:08:58,350 Този ъгъл тук, това е равно на 1/2 по 154 00:08:58,350 --> 00:09:00,960 θ1 плюс θ2. 155 00:09:00,960 --> 00:09:03,960 Какво е θ1 + θ2? 156 00:09:03,960 --> 00:09:06,470 Това е просто нашето начално θ, което 157 00:09:06,470 --> 00:09:08,490 имахме преди. 158 00:09:08,490 --> 00:09:12,080 Сега виждаме, че ψ = 1/2 θ. 159 00:09:12,080 --> 00:09:14,710 Сега сме доказали за малко по-общ случай, 160 00:09:14,710 --> 00:09:20,020 където нашият център е вътре между двете рамена, които 161 00:09:20,020 --> 00:09:21,640 определят този ъгъл. 162 00:09:21,640 --> 00:09:27,100 Все още не сме разгледали малко по-трудна ситуация или 163 00:09:27,100 --> 00:09:33,660 по-общ случай, където ако това е центърът на 164 00:09:33,660 --> 00:09:39,420 нашата окръжност и съм вписал ъгъл, където центърът не 165 00:09:39,420 --> 00:09:40,990 лежи между двете хорди. 166 00:09:40,990 --> 00:09:41,820 Ще начертая това. 167 00:09:41,820 --> 00:09:48,800 Това ще е моят връх, ще сменя цветовете. 168 00:09:48,800 --> 00:09:51,540 Да речем, че това е една от хордите, които определят 169 00:09:51,540 --> 00:09:53,320 ъгъла ето така. 170 00:09:53,320 --> 00:09:57,860 Да речем, че това е другата хорда, която определя 171 00:09:57,860 --> 00:09:59,170 ъгъла ето така. 172 00:09:59,170 --> 00:10:02,500 Как намираме връзката между... 173 00:10:02,500 --> 00:10:07,910 да кажем този ъгъл тук, да го наречем ψ1. 174 00:10:07,910 --> 00:10:13,050 Как намираме връзката между ψ1 и централния 175 00:10:13,050 --> 00:10:16,160 ъгъл, който отсича същата дъга? 176 00:10:16,160 --> 00:10:19,530 Когато говорим за същата дъга, тя е това тук. 177 00:10:19,530 --> 00:10:22,720 Централният ъгъл, който отсича същата дъга 178 00:10:22,720 --> 00:10:28,370 ще изглежда така. 179 00:10:28,370 --> 00:10:32,910 Да наречем това θ1. 180 00:10:32,910 --> 00:10:36,770 Можем да ползваме това, което намерихме току-що, когато едното рамо на 181 00:10:36,770 --> 00:10:39,350 вписания ъгъл е диаметър. 182 00:10:39,350 --> 00:10:41,135 Да построим това. 183 00:10:41,135 --> 00:10:44,260 Ще построя диаметър тук. 184 00:10:44,260 --> 00:10:47,010 Търсим все още това да бъде 1/2 от 185 00:10:47,010 --> 00:10:48,180 това, но нека го докажем. 186 00:10:48,180 --> 00:10:57,560 Ще построя диаметър ето така. 187 00:10:57,560 --> 00:11:09,490 Ще нарека този ъгъл тук, ще го нарека ψ2. 188 00:11:09,490 --> 00:11:14,770 Той отсича тази дъга тук – ще я направя 189 00:11:14,770 --> 00:11:16,140 в по-тъмен цвят. 190 00:11:16,140 --> 00:11:19,770 Той отсича тази дъга тук. 191 00:11:19,770 --> 00:11:22,360 Централният ъгъл, който отсича тази дъга, 192 00:11:22,360 --> 00:11:25,300 ще го нарека θ2. 193 00:11:25,300 --> 00:11:30,890 От началото на видеото знаем, че ψ2 194 00:11:30,890 --> 00:11:37,600 е равно на 1/2 ъгъл θ2, нали? 195 00:11:37,600 --> 00:11:40,760 Те имат обща дъга... диаметърът е тук. 196 00:11:40,760 --> 00:11:44,300 Диаметърът е едната от хордите, които образуват ъгъла. 197 00:11:44,300 --> 00:11:50,160 Така ψ2 ще бъде равно на 1/2 от θ2. 198 00:11:50,160 --> 00:11:52,810 Това е точно, което правихме в последното видео, нали? 199 00:11:52,810 --> 00:11:55,430 Това е вписан ъгъл. 200 00:11:55,430 --> 00:11:59,550 Една от хордите, които го определят, лежи на диаметъра. 201 00:11:59,550 --> 00:12:02,740 Това ще бъде 1/2 от този ъгъл, от централния ъгъл, 202 00:12:02,740 --> 00:12:05,980 който отсича същата дъга. 203 00:12:05,980 --> 00:12:09,000 Сега да видим този по-големия ъгъл. 204 00:12:09,000 --> 00:12:11,680 Този по-голям ъгъл тук. 205 00:12:11,680 --> 00:12:14,240 ψ1 + ψ2. 206 00:12:14,240 --> 00:12:22,720 Този по-голям ъгъл е ψ1 + ψ2. 207 00:12:22,720 --> 00:12:28,680 Още веднъж, това отсича тази цялата дъга тук и 208 00:12:28,680 --> 00:12:32,100 диаметърът е едното от рамената, които определят 209 00:12:32,100 --> 00:12:34,310 големия ъгъл. 210 00:12:34,310 --> 00:12:37,380 Това ще бъде 1/2 от централния ъгъл, който 211 00:12:37,380 --> 00:12:38,580 отсича същата дъга. 212 00:12:38,580 --> 00:12:42,270 Ето как използвахме това, което току-що показахме в това видео. 213 00:12:42,270 --> 00:12:47,390 Това ще е равно на 1/2 от този голям централен ъгъл 214 00:12:47,390 --> 00:12:54,250 θ1 + θ2. 215 00:12:54,310 --> 00:12:56,530 Дотук сме ползвали всичко, което научихме 216 00:12:56,530 --> 00:12:58,160 по-рано в това видео. 217 00:12:58,160 --> 00:13:03,160 Вече знаем, че това ψ2 е равно на 1/2 от θ2. 218 00:13:03,160 --> 00:13:05,630 Ще заместя това. 219 00:13:05,630 --> 00:13:07,030 Това е равно на това. 220 00:13:07,030 --> 00:13:15,330 Можем да кажем, че ψ1 плюс... вместо ψ2 ще запиша 221 00:13:15,330 --> 00:13:30,350 1/2 θ2, което е равно на 1/2 θ1 + 1/2 θ2. 222 00:13:30,350 --> 00:13:34,020 Можем да извадим 1/2 θ2 от двете страни и 223 00:13:34,020 --> 00:13:35,740 ще получим отговора. 224 00:13:35,740 --> 00:13:40,900 ψ1 е равно на 1/2 θ1. 225 00:13:40,900 --> 00:13:41,970 И сме готови. 226 00:13:41,970 --> 00:13:44,990 Доказали сме ситуацията, в която вписан ъгъл е 227 00:13:44,990 --> 00:13:50,680 винаги 1/2 от централния ъгъл, който отсича същата дъга, 228 00:13:50,680 --> 00:13:53,980 независимо дали центърът на окръжността е вътре в 229 00:13:53,980 --> 00:13:58,990 ъгъла, извън ъгъла, дали имаме 230 00:13:58,990 --> 00:14:00,950 диаметър отстрани. 231 00:14:00,950 --> 00:14:05,860 Така за всеки ъгъл можем да кажем, че е сума от... 232 00:14:05,860 --> 00:14:08,300 всеки, или всички тези, които вече решихме. 233 00:14:08,300 --> 00:14:10,190 Надявам се, че ти е било от полза и сега можем всъщност 234 00:14:10,190 --> 00:14:14,630 да градим върху този резултат, за да направим някои още по-интересни 235 00:14:14,630 --> 00:14:16,460 геометрични доказателства.