Доста се говори напоследък, или по-точно през последните няколко години, за идеята за интелигентния дизайн и неговата връзка с еволюцията. Целта ми в това видео не е да те въвличам в дискусия, или както в научните кръгове дори прераства в ожесточен спор, а всъщност да се опитам, доколкото ми е по силите, да изложа и помиря различните виждания. Идеята на интелигентния дизайн е следната: някои неща около нас са дотолкова изумителни, че е трудно да повярваме, че са резултат от някакви напълно случайни процеси. Най-популярният пример е човешкото око, което безспорно е внушителен механизъм. Можеш да го наричаш орган или машина. Както и да гледаш на него, то извършва толкова изумителни неща. Може да фокусира на различни разстояния. Фокусира светлината в една идеално перфектна точка, а и имаме нервите на ретината и 2 очи, чрез които виждаме стереоскопично. Виждаме цветно, приспособяваме се към светлината и тъмнината. Не е ли всичко това изумително? Поддръжниците на теорията питат: как може всичко това да бъде създадено по напълно случаен начин? И целта не е да се изследва как е протекла еволюцията на окото... Всъщност ще се отклоня за момент, за да обясня какво е еволюцията и естествения подбор. Всъщност много харесвам термина "естествен подбор", защото той не намеква за някакъв активен процес. Естественият подбор се случва в продължение на хиляди и милиони, милиарди години, и виждаме доказателство за това развитие в различните видове очи. Всъщност всички доказателства сочат, че човешкото око не е перфектно,освен това съществуват различия. Това, което казвам, е че всички знаем за късогледството и далекогледството. Чували сме за астигматизма. Той се влошава с течение на времето. Някои хора имат перде на окото (катаракта). И след всичко казано, очевидно има толкова много дефекти на очите. Не използвам това като опровержение, а просто показвам, че има различия дори в смятаните за наистина изумителни части от биологията. И ако излезем за момент извън човешкия свят, ще открием огромно разнообразие от очи. Да започнем с рибите на дъното на океана, с очи, представляващи сензори за светлина, които различават единствено (а и някои насекоми са така) само светлина или топлина в обкръжението си, нищо повече. И на другия полюс, с много превъзхождащи човешките очи са определени видове птици и някои нощни животни, които виждат дори на тъмно. Всъщност всички котки имат отразяваща материя в очите, която им позволява да виждат много по-добре нощем и по този начин са значително по-напреднали спрямо хората, а в същото време виждат като нас през деня. Определени птици виждат много по-ясно на далечни разстояния, отколкото ние, така че перфектно око няма. Все пак ще се впусна в един вид религиозен спор, а ако гледаш моите материали, знаеш, че по принцип страня от подобни спорове. Въпреки че бих си позволил вероятно по някое време да се насоча и към философията, не бих искал да обидя някого, защото наистина, ама наистина нямам такива намерения. Това, което искам да подчертая, е, че ако вярваш в Бог – не искам да взимам страна по този въпрос – бих казал, че до някаква, дори и да е пренебрежително малка степен, всичко казано дотук за човешкото око някак си придава прекалено много важност на нас, хората. Винаги си мисля, че религията, всъщност науката ... ... всъщност всичко... Имам предвид, че трябва да живеем смирено, и трябва да осъзнаем, че като хора ние не сме перфектни и да твърдим, че сме съвършени и че сме най-доброто, създадено от всемогъща сила е някак си... принизяване и омаловажаване на всемогъществото. Ще дам още един пример и вече ще се съсредоточа върху научната част. Още веднъж, само за да съм пределно ясен. Целта ми в това видео не е да кажа, че заради виждането за еволюцията, случайни процеси по своя характер, няма Бог и трябва се примирим с това. Не, не това е моето виждане. Всъщност дори казвам точно обратното, че вярата в Бог, вярата в един всемогъщ Господ, няма да ни отведе до Бог, който създава нещо конкретно, всъщност всяко нещо поотделно. И още повече, че несъвършенствата, които виждаме навсякъде около нас (и особено защото виждаме разнообразието) са всъщност нарочно подбрани. Имам предвид, че няма защо да се спираме само на окото. Трябва да разгледаме и вирусите, и заболяванията, и това би означавало, че говорим за Бог, който неуморно създава всяка една нишка ДНК, която виждаме, защото, ако се върнем отново на окото, знаем, че окото е вторичен продукт на ДНК-то, а знаем, че ДНК е последователност от базови двойки, знаеш, ATG, C, A и всички, всички милиарди такива. И когато става дума за създаването на ДНК веригата, наистина гледаме на него подробно и изцяло. И знаем дори, че и в ДНК веригата има шум, излишни неща. Знаем, че част от нея идва от примитивни вируси, идващи от далечното ни минало. Така че аргументът, който давам тук, е, че, за да вярваме наистина във Всемогъщия, поне според мен, система, която произлиза от крайно прости и елегантни идеи, като например естествения подбор и отклоненията / изменчивостта (наричаме ги мутации), но също физичните и химичните закони, та за да вярваме, трябва да позволим сложното да се зароди от простото. Това е една от идеите, и тя всъщност казва, че вселената е толкова сложен свят, сложността на окръжаващия ни свят, в който при такива съвсем основни, прости и същевременно красиви идеи, изведнъж имаме такава сложност и структура, които, няма съмнение, са великолепни. Това за мен е еволюцията. А за мен, като инженер, това значи висша форма на дизайн. Това значи много по-дълбок дизайн, по-сложен дизайн. Така че това видео, целият този спор се заключава в това, че ако някой вярва в Бог (пак да кажа, че няма да взема страна), в Бог, който знае какво е красота и елегантност, и е безмерно могъщ, тогава всички физични и химически закони, естественият подбор – говорих за него последния път, в последното видео – мисля си че е близо до ума, че такова сътворение говори за висша степен на умение и изкуство, което е по-висше от минималистичното създаване едно по едно. И това, което е дори още по-пленяващо за този дизайн, е че той е приспособим. И ако на природата се наложи и прояви немилост, просто някои мутации ще имат по-големи шансове за оцеляване. И така, нещо никога не се променя – няма един единствен вид, който да бъде нарочен за най-високо постижение на сътворението. Не бих казал, че всичко става по-добро... по-скоро става по-подходящо за конкретните условия, тъй като те се променят, а за мен адаптивността е добър дизайн. И така, надграждайки над всичко това, искам да бъда ясен. Цялата идея е да се вдигне стандарта на очакванията ни към създаването. Нека да покажем и други сфери – научни, математически, в които тази идея намира приложение. И най-добрият пример, за който се сещам, са фракталите. Може би си виждал/а популярното множество от фрактали на Манделброт. То е непоносимо сложно. Всъщност можеш да увеличаваш всяка една точка от това множество, а когато се отдръпнеш визуално, то става толкова смазващо сложно, че може да се изгубиш, изследвайки го. Но красотата му, неподправената му красота, е че всичко това може да се изрази само с едно единствено уравнение, едно убийствено просто уравнение... всъщност ето го: Zn+1 = (zn^2) + 1 Следващото z е равно на квадрата на предното z плюс 1 И може да кажеш: "Сал, започна с интелигентния дизайн, еволюцията и всичко това. Как стигна до фракталите?" А това, което се опитвам да кажа е, че ако имам двама дизайнери и единият от тях иска да оцвети точно този фрактал и каже, че ей това тук ще е кафяво, това пък синьо, а ей това защо да не е кръг с кръгчета, бих си помислил: "Велик художник". Например, ако отидеш при някой от преди 300 години, и му покажеш това, той би казал, че е върховно изкуство, нещо което само гений би направил, защото е толкова сложно. Но вече знаем, че то не е нищо повече от едно просто уравнение. Буквално. За заинтересованите, всичко, което се прави е ... това е сложна равнина и се започва от 0, не, не, извинете, не 1, а +с. Нека да го поясня. Това е уравнението, +с. За всяка точка от тази равнина избираш тази точка да е с, и тогава започваш от 0 и продължаваш по същия начин. 0 на квадрат плюс това комплексно число е равно на това. После слагаме това тук и после пак квадрата на числото плюс комплексното число и... така си продължаваме, пак, и пак, и пак. Оказва се, че някои числа не продължават до безкрайност и те са черни. Те са част част от множеството на Манделброт. И числата, които отиват до безкрайност, като продължаваш по тази формула, оцветяваш в зависимост от скоростта, с която се приближават към безкрайност, и това създава този прекрасен и сложен модел. И сега, ако ме питаш кой е най-добрият дизайн, а за това може да питаш всеки инженер, ще ти отговоря – този е. Защото е простичък и елегантен, но описва нещо безкрайно сложно. Не се фокусира на конкретното, а по-скоро на някакво метаниво. Фокусира се върху създаването на идея, а това е просто пример. Както и да е, това може би е видеото, в което най-много се отплеснах от науката и може би се фокусирах повече върху метафизичното и вдъхновяващото. Но всичко това беше направено с цел да помирим обсъдените идеи. Идеята, че еволюцията, случайният ѝ характер, не казва, че няма Бог, въпреки че няма да взимам страна. Всъщност тази идея даже говори за един Бог, по-силен според мен. И така, извини ме за своеволието – а искам да съм ясен, че не искам да обидя никого – просто исках да изложа тази идея. Ще се видим отново в следващото видео.